...Генерала влезе в просторната зала на посолството в луксозния квартал "Южен Кенсингтън" отривисто, енергично, небръснат и в добро настроение. На прага го посрещна дъщерята на търговското аташе, която той си спомни от инцидент, станал с трима младежи на първия му работен ден като главен секретар на МВР. Колата им така се превъртяла, че едва успели да ги извадят цели, закарали ги в "Пирогов" и там ги спасили.
Вечеринката премина в едночасово боричкане кой ще успее да се добере до премиера, да му каже нещо си свое, да му подаде визитка или подаръче и да се снима с него. Сигурно и в най-романтичните си дни Бойко не е прегръщал толкова много жени, напиращи да се щракнат с Героя на деня. Хубава 30-тина годишна жена превъзбудено обясняваше, че на Бъдни вечер й се паднало късметче: среща с Бойко Борисов. О, боже, сбъдна се!...
Когато му представиха Кирил Коев от Българската общност в Оксфорд, Генерала ведро се засмя: "Ехеее, между Банкя и Оксфорд" разликата е огромна!"
Напориста и силно притеснена, пред премиера застана елегантна, около 40-годишна жена, която му се представи като Стефка Славова, новият представител на България в Европейската банка. "Еееее, аз съм те назначавал, ама не те знам", потупа я по рамото той и с това срещата приключи. Пред мен напусналата България преди 15 години и пристигнала преди седмица от Световната банка във Вашингтон икономистка обясни, че тя е била избрана от Симеон Дянков, а с премиера не се е виждала никога преди.
Малко след това в залата се появи много отслабналият Кирил Сакскобургготски. Тълпата се раздели на две и му направи път. Генерала му подаде ръка: "Живо-здраво" и след секунди се обърна с гръб към най-прочутия син на бившия български премиер, комуто сегашният български премиер беше охранител. Знаем се с Кирил от години и видях неудобството, което се изписа на лицето му. "Познавате ли се с Бойко Борисов?", попитах го. "Да, виждали сме се веднъж, когато работеше при баща ми". "Очакваше да говориш с него ли?" "Да, струва ми се, да". "Е, как по-точно ще стане - ти не говориш български, той не говори друг език освен български?!" Кирил учтиво замълча...
Бойко си е Бойко! В един момент нервно се развика: "Къде е Румяна, къде е Радо, къде сте, бе?!" и тръгна из залата да търси шефа на кабинета си Румяна Бъчварова и външнополитическия си съветник Радослав Точев, "щото хората тука ме питат, аз давам едни обещания, които не мога да спазя... защото никой не ми ги записва". А пък преди изобщо да започне да говори в началото на срещата извика: "Цветанов да дойде, къде е Цецо?"...
Премиерът видимо се оживяваше, когато по някакъв начин ставаше дума за "предишните". Шефката на българското училище към посолството обясни на микрофона, че второкласничката Виктория, облечена в родопска носия, подарява на премиера огромна роза, направена от плюшена материя: "Вики каза, госпожо, розата е толкова мекичка, че той може да си спи с нея!" Бойко лъчезарно отговори: "Ааа, това ми напомня за БСП, аз с тях лягам, с тях ставам".
Борисов благосклонно се разля в широка усмивка, когато му подариха мрачна картина на орел с хищни нокти: "Яааа, и аз така съм ги сграбчил тия..." Творбата е рисувана от българин с двойно гражданство, именуващ се Карло Зуно, от когото тя е била откупена за 700 паунда.
Строго, но справедливо Генерала отсече за жребия за европейското по футбол: "На който не му харесва групата, значи не знам какво иска?! Няма по-лесна група. Уелс сме ги били, Черна гора сме ги били, Швейцария не трябва да ни е проблем..." И допълни нещо за англичаните, че ги попълваме с класни играчи.
И така в шеги и закачки мина час и половина... Генерала отклони няколкото покани да си вземе чаша бяло или червено италианско вино "Пино гриджо"...
(Със съкращения)
Генерала отклони няколкото покани да си вземе чаша бяло или червено италианско вино "Пино гриджо"...
Е трябвало е да си вземе едно червено "Пино гриджо", както му казват по-горе, едва ли другаде ще се намери такова.