Когато жребият за квалификациите за Евро 2012 изпрати България в група с Англия, нахлуха спомените от двете равенства в кампанията за европейското през 2000 г. 0:0 на "Уембли" и 1:1 на "Българска армия". Най-паметният гол в кариерата на Георги Марков, немислимият пропуск на Христо Йовов, скандиранията по Шиърър, оплакванията на Сиймън от тоалетните на стадиона...

Всичко това остава във футболния фолклор. Времената оттогава се промениха. Англичаните през 1999-а дойдоха като представители на родината на футбола, които феновете с мъка успяваха да видят по Sky sports. Сегашните английски национали вече са суперзвезди. Достъпни по телевизора във всеки дом средно по два пъти седмично.

Техният състав се подмени тотално. Седмина се отказаха вече - Дейвид Сиймън, Дейвид Бати, Гарет Саутгейт, Джейми Реднап, Алън Шиърър, Рей Парлър и Теди Шерингам. Други 5-има са вече в миманса заради възраст или травми - Фил Невил, Майкъл Грей, Сол Кемпбъл, Джонатан Уудгейт и Роби Фаулър. Само Емил Хески е в списъка на националния селекционер. Който вече не е Кевин Кигън, а чужденец - соченият от мнозина за най-добрия треньор в света Фабио Капело.

Защо Англия избра Дон Фабио? Защото той не само знае кого да повика, но и как да води мачовете си. За да не допусне поредното красиво отпадане на Англия от голямо първенство. И най-вече за да озаптява с прословутата си желязна дисциплина големите имена в отбора. Които не се отличават на пръв поглед в личния си живот от нашите - имат красиви съпруги, фаворитки на жълтата преса. Мнозина от играчите са хванати в крачка с още по-красиви или недотам привлекателни любовници. Често празнуват по барове до зори и са наследили юнашкото пиене от предишните големи имена в английския футбол. Но на Капело не му пука да отнеме дори капитанската лента от авторитет като Тери.

Почти покрай всекиго има скандал - Рио Фърдинанд забрави да се яви на допинг тест и бе наказан за това; Франк Лампард изневери на приятелката си, от която има две деца, след което се впусна в разюздани връзки; Глен Джонсън се сби в бар; на Ашли Коул жената (прелестната Черил) едва му прости забежка, после пък той бе хванат да кара пиян и остана без книжка; примерният на пръв поглед Стивън Джерард се пердаши в кръчма и отърва на косъм присъда; Уейн Рууни също хойкаше, преди да се кротне (засега) при жена си, която го дари с дете, отделно пуши като комин; за Дейвид Бекъм е нужна отделна глава (той едва ли ще играе срещу България, понеже смята да се откаже от националния тим след Мондиал `10); Уейн Бридж стана за присмех, след като гаджето му преспа с куп негови колеги. За Джон Тери пък всички горни истории са като приказки от забавачницата. Защитникът изневеряваше на съпругата си с всичко живо в пола, после й обеща, че ще й бъде верен... до следващия път, когато се оказа, че е един от тези, които са се разписали при вече бившата на Бридж. И това като капак на дребните далавери, при които взе 10 000 паунда под масата, за да вкара фенове да разгледат клубната база на "Челси", или търговията и пропуските си за стадион "Уембли". А всъщност Тери взима седмична заплата от 150 000 паунда.

Тук е първото нещо, което праща англичаните на светлинни години напред - фантастичните им доходи. Да, и тези хора са спохождани от долни страсти и кривват от правия път. Но пък, щом излязат на терена, го изорават от желание и са готови да сгазят всекиго, изпречил им се на пътя. Нещо, което Бербатов не прави и затова е постоянно под прицел в Англия. Това е другото - тоталното раздаване, което мигом печели сърцата на феновете. И което ще накара българските запалянковци да препълнят стадион "Васил Левски". Не толкова с надеждата, че "можем да ги бием тия", ами да ги видят на живо - непробиваемия Тери, върлината Фърдинанд, сърцатия Джерард, майстора на паса Лампард, голмайстора танк Рууни. Нищо чудно да ги поосвиркат, каквото очаква и Капело, но пък ще разказват после: "А аз този го гледах на стадиона".

Какво може да очаква София в предстоящия мач с англичаните? Най-вече едно истинско футболно събитие. На първо място ще се създаде истерия сред привържениците на британския футбол. Всеки има свой любимец, а в случая всички любимци ще дойдат накуп. Тълпи на летището, пред хотела, на тренировката. Светкавици, автографи, викове, песни. Всичко от гостуванията през последните години на "Челси", "Ливърпул", отчасти на "Фулъм" и "Блекбърн". Но взето заедно.

Освен това ни чака инвазия на фенове, която ще е рай за хотелите и кръчмите и кошмар за полицията. Поизличиха се спомените за нашествието от около 3000 англичани през 1999-а, когато половината от тях бяха отседнали на Черноморието. Или си удължиха там престоя у нас след мача. Сега още не е ясно кога ще е нашествието на англичаните. Но със сигурност ще бъде нещо много по-мащабно от визитите на феновете на "Челси" и "Ливърпул". А спрямо ирландците, дошли за мача миналото лято, няма база за сравнение - те бяха сравнително малко и изключително дружелюбни.

Плюс от гостуването на тима на Англия в София няма да има само за туристите и тукашните фенове. Поне за 90 минути "Васил Левски" ще е във фокуса на големите телевизии. Ако вземем точка или победим англичаните, ще бъдем сензация. Дори по-голяма от това да направим 0:0 със световния шампион Италия. Защото в Англия всяка победа се хиперболизира, а всеки неуспех е трагедия.

Как ще сполучим срещу тях обаче? Представите на англичаните за българския тим са нещо като "Бербатов, Мартин, Стилиян и всички останали". И именно тримата ни асове ще бъдат най-внимателно пазени. Проблемът е, че поне засега и нашите представи за отбора ни са за "тримата (ако имат ден) и другите". Дано Ивелин Попов, Станислав Ангелов, Благой Георгиев и останалите да имат два добри дни - в Лондон и в София. Но... всичко с времето си. Засега едно е ясно - истинският футбол, големите звезди и лудите фенове идат!