|
10 Февруари 2010 12:18
Новият стар председател на Европейската комисия не е за завиждане. Той е подложен на натиск от всички страни. Държавите-членки настояват Еврокомисията и нейният председател да зачитат техните интереси. Европейският парламент пък си осигури повече влияние при взимането на бъдещи решения. Към това се добавя фактът, че комисарите, които Барозу трябва да ръководи, представляват хетерогенна маса от бивши правителствени ръководители, дипломати от кариерата, опитни експерти и пълни новаци. Както гласи немската поговорка: по-лесно е да се опази торба с бълхи!
Пресметливо местене на фигури
В конфликтни ситуации Барозу досега беше склонен да зачита волята на държавните и правителствени ръководители: т.е. ако му се обадеше канцлерката Меркел, Барозу козируваше. Първият му опит обаче да прокара амбициозната си икономическа програма се провали поради съпротивата на правителствата и парламента. Сега той има намерение да действа по друг начин.
Комисията вече ще трябва да се съобразява по-силно с парламента и предложенията на евродепутатите за нови закони. Предвидено е също да има възможност да се гласува вот на недоверие на отделни еврокомисари - нещо, което досега не беше възможно.
Новата Еврокомисия на практика беше съставена от националните правителства, които обаче не винаги изпращат най-добрите си хора. Португалецът Барозу имаше само възможност да разпредели ресорите помежду им, а той го направи доста творчески. Онези, които имаха опит в дадена област, изведнъж получиха съвсем нови ресори - очевидно, за да не успеят да наберат прекалено големи компетенции и вътрешна власт.
Ресорите са така определени, че твъде често ще се стига до обективни конфликти, които ще се налага да бъдат решавани от председателя на Комисията по силата на дадените му правомощия. Така Барозу си осигурява власт. Той подсилва президиалната система, която беше характерна още за първия му мандат.
Оркестър без глас
Отделните комисари обаче почти нямат думата. Решенията не се взимат в Колегията чрез гласуване. Всички евентуални проблеми се отстраняват още на предварителни преговори между ръководните брюкселски служители, далеч преди съответните заседания на Комисията. Вероятно това е единствената рецепта, която може да осигури дееспособността на един орган, състоящ се от 27 души.
Същинският проблем на Комисията е големината й. За мнозина политици чисто и просто няма достатъчно смислени задачи. Затова ресорите са раздробени и разкъсани, също както и генералните дирекции, които до момента работеха съвместно. Това състояние в бъдеще ще става още по-лошо, защото с всяко уголемяване на ЕС ще се добавят и нови комисари. Първоначално визираното смаляване на Комисията за съжаление стана жертва на пазарлъците по приемането на Лисабонския договор.
DW
Натиснете тук
|
10 Февруари 2010
