Оня ден споделих с двама приятели разсъжденията си върху принципа на махалото. Това е принципът, по който се случват случките в живота и след живота. Ту крайно ляво, ту крайно дясно, няма успокояващо равновесие, разумен баланс, златна среда и прочие древногръцко невежество.

К'ви приятели мойте, бе, жълтите спирохети са им приятели! Йок принцип, йок махало на живота, било махало на простотията. Е, не мога и не мога да разбера разните наплюнчени либералчета и катастрофални наивничета, дето с простата си обща култура вън от простотията просто не могат да зацепят.

Историята, хъмкат, била такава, каквато била. Харесва ли ни или не ни харесва, нямало никаква значка. Написана била вече и край. Не можело да изтриваме едни личности, щото не ни харесвали, не били от нашата идеология, както се вика, и да инсталираме други личности, щото ни харесвали, били от нашата идеология, както се вика. Бе, ще ги изтриваме и хоро ще играем. Гошо Тарабата, Дедо им Благоев, Трайчо Костов, марш, вън от историята! Те как гонеха от историята когото си искат, а? Сега и ние, нъъъ!

Чудя им се на акъла на въпросните сантиментални добродушковци! Не трябвало да постъпваме като ония, не било добре да повтаряме грешките и греховете на червените потисници. Как, бе, сега ни е паднало да им го върнем тъпкано, ще повтаряме, ще потретяме, ще почетвъртяме биля.

Те си назначаваха само свои хора, имаха си номенклатура и списъци по шуробаджанашка линия, сега и ние ще назначаваме само свои хора, имаме си вече номенклатура и списъци по баджанакошурешка линия. Те забраняваха на "враговете на народа" и на техните деца да следват в университетите. Сега пък ние като им праснем една лустрация, свят ще им завием!

Бе изобщо как може да съществуват такива исторически слепци!

Някога зубрехме Никола Вапцаров и Христо Смирненски, а Николай Лилиев и Теодор Траянов бяха табу. Били символисти, верицата им буржоазно-империалистическа! Сега ще обърнем лопатата. Ще зубрим Лилиев и Траянов и ще забраним Вапцаров и Смирненски. Комунисти, та дрънкат, само трюмове с лепкав мрак и разни червеникави ескадрони им в главите.

Слепците избухват в ридания. Огняроинтелигентът бил написал и:

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам -

ще те целуна и ще си отида.

Първо му пее човекът, който станал борец за социално справедлив живот, и това било прекрасно, нали, и земята отърсва от плесен, пък после целува, а! К'во от това, бе, ми да си отива, сам си го е поискал, нали!

Пък Измирлиев, хълцат слепците, имал шедьоври от сорта:

Над сънния Люлин, прибулен

с воала на здрач тъмносин,

безоблачен залез запали

сред своите тайнствени зали

пожар от злато и рубин.

И привечер летна наметна

пак с траурен плащ рамена,

градът приюти се в тъмата

и тънка позлата в стъклата

разля се на плахи петна.

Как да им отвориш очите на историческите слепци, че това е камуфлаж, фалшификат, че с външно красиви приказки комунистът Измирлиев прикрива ескадронен грохот и революционен поход, че надоле, надоле, надоле всъщност се е мушнал гробокопачът на капитализма, и че цялата конспирация ще излезе наяве тогава, както си го признава сам завераджията:

Когато сред блясъци нови

земята ще ври, ще гори

в огньове, огньове, огньове

и дъжд от искри.

Искри му се приискали, на Ленин многотиражката "Искра" има предвид явно, ама колкото ще да ври земята, няма да им уврат червените чутури!

Само махалото на живота ги оправя такива.

Притеснен съм обаче, като настъпи краят на историята, дето го пише Фукуяма, накъде ще да люшнем махалото, като няма вече да има махало!