Този ден времето беше, както се изразяват синоптиците, необичайно топло за сезона. "Не е за изпускане - рече си Старецът и излезе с лодката в морето. - Каквото хвана, все е кяр."

Е, освен на попчета, на друго не се надяваше, ама какво пък - ще ги метне довечера на скарата, а политиците да си нагъват шибаните пици!

Потръгна му на Стареца с попчетата, някои даже се оказаха направо владици - едри, тлъсти. Докъм обяд улови към половин кофа. Хвърли за последно въдиците, а слънчицето така го понапече, че задряма. И засънува Стареца, че хваща мнооого голяма риба. Че като почна една борба за ваденето й, лодката аха да се обърне...

А лодката наистина толкова яко се заклати, че Стареца се събуди. И що да види? Двама чернокожи се бяха качили в нея. Откъде и с какво бяха дошли в средата на Варненския залив, как го бяха превзели на абордаж - рибарят така и не разбра. Но надуши, че работата не е читава. Единият, кльощав дългуч, държеше насочен към него пистолет, докато другият, трътлест фърфалак, се беше надупил и се мъчеше да запали мотора на лодката.

Без да губи самообладание, Старецът прибра въдиците, хвърли в кофата още две едри попчета и попита точно като брата на покойната си съпруга, пенсиониран катаджия:

- И сега ко ша праим?

- Ти отвлечен! - размаха пистолета дългучът.

- Не думай! - зяпна Старецът. - И от какъв зор?

- Ние Сомалия пират! - изпъчи се фърфалакът.

- Объркал си се, пич, това не ви е Арденския залив! - усмихна се Стареца, демонстрирайки познания по география, на които би завидяла най-вече една популярна бивша кандидатка за еврокомисар.

- Ние вземе откуп тебе! - отново размаха пистолета дългучът.

- Никакъв откуп няма да вземете за мен, момчета. Няма кой да го даде.

- Ааа - белна зъби фърфалакът, - държава плати откуп!

- Тава не е държава, бе! - кипна Старецът. - Нищо не дава, само взима.

Ония се слисаха. Понадушиха, че няма да ги огрее. Но и Старецът прояви разбиране, не можеше да ги остави в открито море. Знаеше, че ги е подгонил гладът, абе криза в световен мащаб, та им предложи да дойдат в дома му, да хапнат, да пийнат, па и да останат да живеят, място в колибата му имаше... И подпали мотора.

Тъкмо вързаха лодката на брега, и като изпод земята изкочиха двамина дебеловратковци с надпис на гърдите "Security".

- Къде бе, прошлеци? - ревнаха.

- Прибираме се в рибарското селище - отвърна Стареца.

- Нема вече такова! - изръмжа единият.

- Как така няма? Къде е?

- Заменка, значи - излезе по-сговорчив другият. - Тоя терен, значи, го замениха с друг. Сега рибарското ти селище, значи, е в западния край на Стара планина. Аре хващайте пътя да не окъснеете!

- Ама там няма море - пообърка се Стареца.

- Това си е твой проблем - беше отговорът.

- Ех - поклати глава Старецът и се обърна към чернокожите си приятели, - казах ли ви аз, че това не е държава!

Дългучът облиза пресъхналите си устни, бръкна в джоба на панталона си и извади пистолета. Дебеловратковците тутакси се проснаха по очи със сплетени зад тила ръце, сякаш ги атакуваха барети. Дългучът насочи пистолета към устата си и изпразни съдържанието му. Абе хубав воден пистолет и най-важното - полезен в трудни минути!

- Ами да тръгваме - рече Старецът, - дълъг път ни чака.

И уверено пое на запад. А "Сомалия пират" подтичваха след него и само повтаряха:

- Това не е държава, това не е държава...