Из вчерашно интервю на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, когото неотлъчно следим като безспорен медиен фаворит:
- Започнахте совалките за еврото. Кои са най-сериозните аргументи "против", които чувате?
- Два са. И не намеци, а директно казани неща. Едното е ситуацията с Гърция и Португалия, а и с Италия и Испания, които са на ръба. Ако обстановката стане тежка, неизбежно изниква въпросът дали в последните 10 години регламентът за приемане в еврозоната не е бил доста рехав и не трябва ли да се преразгледа. Ако това се реши, ще ни стане много трудно да влезем в еврозоната.
Но това е факт, на който ние не можем да влияем. И второ - да, имаме най-добрата фискална политика! Но ни питат какви са гаранциите, че нещата ще са същите и след 2-3 години. Като казвам, че те са бюджет 2010 и конвергентната програма, намекът става директен. Да, казват, вие като финансов министър правите програмата. Ние обаче как да сме убедени, че останалите министри ще правят реформите - в пенсионната система, зравеопазването, образованието?
- "Феодалните старци" от БАН се оказаха не точно каквито ги мислехте - имам пред вид солидното количество ченгета. Последно, ясно ли е каква реформа предстои там?
- На мен целта на реформата ми е ясна! На образователния министър Игнатов - също! Е, имаше изненади. Аз доста време се чудих защо БАН няма сериозни разработки. Сега имам обяснение - били са толкова заети да се ковладят един друг, че е нямало време за истинска наука. И друго ми стана ясно - защо Станишев непрекъснато ходеше при тях. Сигурно са си козирували и са си говорели на "другарю"!!
- Критики от всички посоки се фокусират към вас. Притесняват ли ви? Какво ви тревожи най-много?
- Може би това, че аз нямам лоби, а всички останали си имат... Когато се връщах, Бойко ми каза - не се срещай с никого, особено насаме. Вярно е, че повечето от нещата, които прави правителството, някак си стигат все до мен, усещам се някак самотен. Нормално е да стигат до мен, аз съм реформаторът. Но зад мен не усещам никого. Само премиера!
---
* В плюс са препинателните знаци от отдел "После".
„Едното е ситуацията с Гърция и Португалия, а и с Италия и Испания, които са на ръба”...
А другото е с България, която преди беше НРБ (нъ ръбъ), а сега е самият ръб (РБ).