Световната наука, стоуста като съпругата ми, не зяпа живота с учудване и не прави дискусии, а казва: хомо сапиенсът използва един смешно минимален процент от своя мозък - и дори по-малко от процент, едва ли не, - което е доста печално и жалко...

Това научно откритие се подкрепя напълно и от политическия ни елит, и в частност от колегите ми министри: избирателите са умни и добре разбират как ние се трудим всеотдайно и единствено за тяхната радост - обаче пустият полумозък и нас тормози, и дереджето ни съвсем не е розово, псуват ни дори разни нещастници от обоза.

Дебело изключение, разбира се, е колегата Свинаров - България вече почти няма армия и човекът си кара службата агале-агале, тъй може да стане даже и ако не генералисимус, поне генерал: хаирлия да му е и този хал - ако обаче тъй каже царят, вместо едно наказание...

Всъщност това, че министрите работят с минимума от малките си сиви клетки, е направо пълно щастие за народа ни - защото ще стане страшно, ако утре с пълна сила заработи мозъкът на полудиотите.

С пълна сила обаче ние няма да заработим - премиерът също е преуморен, той посреща все нови и нови внуци, които също ядат от времето му, и земята във Врана не е добре изорана, и още от заранта с тези объркани държавни дела го боли главата: и изобщо няма да настане страшното, това е главното.

И майната й на моята мъка - да не би Валентин Василевите, Костовите или Божковите да са в затвора, живее си все тъй славно и земеделският стопанин Венцислав Върбанов, от зор напускат и ревизорите, и животът в Монтана, Видин, Смолян, Неделино и Столипиново също е за срам и позор, и бившите премиери не боледуват от нерви или от съвест: затова баста на моята лична мъка - и ние всички министри трябва да хвърляме капи, щом заплатите ни все пак си капят...

Заплатите на министрите все още ги има, но циганите, които са жизнени и безсмъртни като българската народна песен, нямат нашите възнаграждения и държавната ни работа, и се задава една национална галиматия.

Въстание обаче няма да има!

Циганите, които се казват роми, трябва да се научат да си пият мастиката със салатка - и да носят, и да живеят с удоволствие: а не да правят погроми и да клатят държавата...

Майната й на моята лична мъка - Симеон да му мисли!