"Повечето са хора, които работят за много малко пари, и те не им стигат да покриват нуждите си. Затова, ако си учител например, си докарваш допълнително, като даваш частни уроци. Или когато една шивачка прави 200 якички в цеха за по 15 стотинки, но взема у дома си още 100 и ги шие на личната си машина, това също е сива икономика", обясни Димитров. "Златните" сиви сектори са търговията, услугите, ремонтните дейности.
Само от сивата икономика пък преживяват към 100 000 - 120 000 българи, смята Пламен Димитров. "За една година по официални данни на статистиката заетите лица у нас са намалели с около 230 000 души. А в бюрата по труда за същия период са се регистрирали към 120 000 повече. Къде другаде са останалите 100 000, ако не в сивата икономика? Нали и те трябва да преживяват, да се хранят от нещо", казва Димитров.
Икономическият и социален съвет, в който влизат представители на синдикати, работодатели и експерти от различни институции, ще представи до края на март анализ кои антикризисни програми и политики, използвани в Европа, са приложими у нас. Вчера председателят на съвета Лалко Дулевски и един от членовете му - Пламен Димитров, представиха част от основните мерки, насочени към пазара на труда. "Никъде в Европа не се поставя въпросът за запазване на всички заети работни места. Напротив, говори се за преструктуриране на икономиката и за създаване на нови, по-ефективни работни позиции", твърди Дулевски.
Един от начините за подкрепа на доходите в кризата, който бързо и лесно може да се приложи у нас, е чрез въвеждане на необлагаем минимум за най-ниските. Подобна мярка се прилага в Австрия, Чехия, Белгия. Четиридневната работна седмица при липса на поръчки, която е въведена в Малта, също може да се ползва като мярка у нас. Още повече при синдикатите има сигнали, че работодатели нерегламентирано карат хората си да работят на този режим.
Приложима за България е и т. нар. техническа безработица, при която държавата плаща обезщетения дори ако човек не е съкратен, а просто временно е пуснат в неплатен отпуск поради липса на поръчки.
Дулевски и Димитров признават, че всички мерки искат средства, но препоръчват да се осигури ресурс дори с цената на разумен контролиран годишен дефицит. "Очакванията, че през второто полугодие ще има много голям икономически растеж, за нас са пресилени, защото няма такива индикации", обясни Димитров.
Дулевски и Димитров признават, че всички мерки искат средства, но препоръчват да се осигури ресурс дори с цената на разумен контролиран годишен дефицит. "Очакванията, че през второто полугодие ще има много голям икономически растеж, за нас са пресилени, защото няма такива индикации", обясни Димитров.
. И ако ги заложи срещу кредитиране, цял живот няма да му стигне да изхарчи кредита. 
