|
| *** |
Той е: Тило Сарацин, бивш финансист на берлинския местен парламент, понастоящем член на управителния съвет на Дойче Банк.
Също като Дянков хер Сарацин не е човек, ограничен само в сухата материя на фиска и бюджетирането. Той е пълен с идеи за социалната политика, миграцията, демографията, географията и пр., и пр.
В момента във ФРГ върви дискусия, касаеща помощите за безработни. Миналия месец Конституционният съд в Карлсруе обяви, че размерът на социалната помощ противоречи на основния закон и задължи правителството да преразгледа сумата в посока повишение. Включвайки се в дискусията, Сарацин заяви, че сумата, изплащана на безработни е предостатъчна, а на самите безработни препоръча с цел съкращаване на разходите да се въздържат от употреба на топла вода.
"Студеният душ е много по-полезен за здравето - заяви Сарацин пред "Ди Велт". - Мераклиите да се киснат с гореща вода още нищо стойностно не са постигнали в този живот". Като цяло според банкера въпросът за помощите дори не е свързан толкова с парите, колкото с менталността: всичко зависи от силата на волята и целеустремеността. "Който не обладава тези качества, никакви пари няма да му помогнат, а който ги има - за него парите не са от значение", резюмира Сарацин.
Финансистът - също като Дянков, има вкус и към личните нападки с цветист език, без да се притеснява, че по този начин се обгражда с врази. Сарацин фактически стъпи на позицията на вицеканцлера Гидо Вестервеле, който също се изказа против увеличението на помощите. Но Сарацин подложи на остра критика стила на Вестервеле, намирайки го несръчен и бледав. С изказването си, че при вдигане на помощите Германия я грози упадък, подобен на този в късния Рим, вицето според Сарацин показал само "невисокото си интелектуално равнище". (Нашият в такъв случай би използвал красивата дума "малоумие").
Септември миналата година Тило Сарацин предизвика бурен скандал с интервюто си за немското списание Lettre International. Тогава той каза следното по адрес на мюсюлманската общност в Германия: "Интеграцията е задача за този, който се интегрира. Аз въобще не съм длъжен да търпя някой си, който живее на гърба на държавата, отрича същата тази държава, не се грижи за образованието на децата си и постоянно произвежда девойки със забрадки".
Тогава работодателят му - президентът на Федералната банка Аксел Вебер, поиска оставката на Сарацин, но той пък отказа да го стори и бордът на банката само ограничи пълномощията на волнодумеца.
Сарацин е на различни държавни служби от началото на 70-те години и се води социалдемократ, което го различава от Симеон Дянков, който пък се води, че политически е с две десни ръце. Но това само доказва, че в хладилника, както и в гениалността, няма ляво и дясно.
Междувременно берлинската структура на социалдемократите постави на дневен ред въпроса за изключването на Тило Сарацин от партията.
