04 Март 2010 02:41
Христо Смирненски На гости у Дявола - Приказка за честта
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент: покани ме Дявола - старият Дявол - дома си на чашка абсент.
Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим, Мефистофел ме гледаше с влажни очи.
В очите му есенна горест бе скрита, но все пак бе горд и засмен, и махна с ръка той "In vino veritas!" Ще бъда пред теб откровен!
Омръзна ми вече все тоя ярем на притворство и помисъл зла - да пием за твойта сърдечност неземна и сивите земни тела!
Преди векове аз възпрях на земята и тук устроих си шега: веичах се за земната Истина свята, но тя увенча ме с рога.
Възпламнах от ревност, и в черна омраза за своята стъпкана чест - човешката чест неуморно аз газя, но с чест не сдобих се до днес.
Намислих чрез подвизи чудни да блесна - умирах по сто пъти в бран, но винаги рицар на кауза честна, не бидох пак с чест увенчан.
Отчаян, окаян, веднъж в булеварда аз тръгнах неземно злочест. И вдигнах над себе си ярка плакарда: "Човек без капчица чест!"
Но странно: презрение няма ни капка! Посрещат ме вред с интерес, любезно отвсякъде свалят ми шапка: "Без чест ли си? - Прави ти чест!"
Един господин ме целуна: "Ах, братко, и ти ли!... Ей, кой да те знай!" Две хубави дами ми казаха сладко: "Елате в нас утре на чай!"
Чудесно! Невиждано! С почести редки изпратен бях чак до дома. Министри, царе и придворни кокетки ми писаха мили писма.
И ето ме: важен, блестящ, елегантен, богат като истински Крез! И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин, безчестник; но... винаги с чест!"...
И Дявола млъкна. Наля от абсента, сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
"Червен смях", 14 март 1923
Изнамерено от: http://narodnabiblioteka.info/read.php/hr isto_smirnenski-na_gosti_u_djavola_-_prik azka_za_chestta.txt
|