|
| *** |
- Разтревожена ли? Направо съм бясна! Снощи бях на едно соаре в посолството на Бурунди, кошмар! Уж семпло събиране щеше да е, та си сложих само дипломата от техникума за обществено хранене. Много ми отива, освен това си мислех, че като за Бурунди става. Къде! Като се натруфили ония ми ти простакеси, като навлекли едни брокатени титли, едни батистени степени... Папарашка знаеш ли я - продавачка в "Плод-Зеленчук" беше... Навлякла седем дипломи и една дисертация! В земята потънах от срам! Давай, вади каквото имаш, ще сменям гардероба, няма как. И нещо по-ефектно да е, че искам да ги втрия в калта тия плебейки. Не се трае повече!
- Разбирам, госпожо. Модата напоследък става все по-агресивна, няма ги вече ценителите на простичкото и истинското... Като ви гледам, рубенсов тип сте, я премерете този докторат върху сексуалното ежедневие на африканските биволици. Оригинален, със сертификат от университета в Мосака...
- Мусака ли? Аз обичам мусаката...
- Не мусака, госпожо - Мосака, в Конго, Централна Африка...
- Знам бе, знам, на мен ли ще ми говориш за Африка? Ходихме с моя миналата година в Кения, на осафери ли беше, теферич ли... Обаче не ми хареса как една шопска салата веднъж не ни сервираха! Разкарваха ни с една джипка по прахоляците, ако знаеш само как друсаше... Дай да го видим тоя докторат. Малко в ханша ми стяга...
- Няма проблем, госпожо, ще го поразпънем с две-три рецензии...
- Цъ, не ми отива на душевността. Цветът му един, църен, църен, та чак виолетов... И биволиците нещо ми простеят... Злобарките това чакат, ще ми излезе име. Аз че съм дебелка, дебелка съм, ама чак биволица... Я чуй едно младо поетче какво ми посвети:
Тройна гушка
копнея
да гушкам
и в Парламента
жаждувам
да слушкам...
По-нататък забравих. Моят буча, ръмжа, но накрая кандиса - наградихме го момчето. Ако не сме ние, шпонсорите, къде отиват младите таланти? Давай нещо по-засукано, по-западняшко, нещо Оксбридж ли беше, Принстаун ли...
- Хм, госпожо, още не е излязла новата колекция. Мога да ви предложа серия мастъри от колежа в Шитбург, щата Пехливания. Престижна работа, от кутюр, даваме ги с отстъпка, ако закупите три, четвъртият е гратис...
- Абе, момче, ако ми трябваха дрънкулки, щях да отида на битака, аз да не съм някоя си Папарашка? Тия прумоций ги пробутвай на плебса, ние тук сме от вишето общество. Или вади нещо евроатлантическо от чекмеджето, или отивам при конкуренцията отсреща. Ясно ли се възразявам?
- Моля ви, госпожо, за вас всичко... Имаме тук един доктор хонорис кауза от Сорбоната, уникално парче, пазехме го за една кандидат-еврокомисионерка, обаче се отказа, понеже я скъсаха на изпита. На вас ще ви легне точно, ето вижте...
- Сърбее ми тая Сърбона бе, сръбското не е на мода, на теб ли да обяснявам? Давай нещо ахтентично, не ми губи времето, че балът в Израелското посолство е утре вечер.
- Автентично, госпожо? Имаме едно удостоверение за беатификация от Ватикана, подписано от папа Пий XXL, с възможност за канонизиране...
- Хехе, папа-пиянде, ще умра от майтап. Обаче бютификация ми звучи приятно - като бютикейс. И на цвят добро - червеното ми отива. Колко струва?
- Ето тук пише, госпожо, на етикетчето.
- Хииии! Че аз за тая цифра ще си купя двайсет километра плаж на Черноморието бе, момче! С бетона барабар! Обаче бютификация, Патрашкова ще се сгъне от яд, селянката мрррръсна... Дай малко отстъпка де! Имам двайсетина дипломи от НБУ - това културология, еуропология, кардиология... другите ги забравих, щото много засукани. В пакет ще ти ги дам, на сметка. Ако си навит, завивай бютификацията, че бързам. А?
