Татяна Дончева: Смятам, че Волен Сидеров сериозно се напъва да даде трактовка (за скандала Първанов-Дянков), която смята за приемлива за правителството. Понеже в българската политика сме царе да даваме изключително сложно обяснение на прости неща и на гафове, аз ще се въздържа да направя точно това. Става дума за много проста случка - министър Дянков вмени на президента, че е милиардер. Дали бил казал първата реплика, дали не я бил казал, дали било съзнателно, несъзнателно, това е общо взето второстепенно. Дали президентът е трябвало да вложи толкова патос, това също е второстепенно. Още общо взето трябва да е ясно, че никъде в цивилизования свят не може да има отношения и разговори между хора, заемащи ключови длъжности в държавата, които да ги злепоставят по този елементарен начин. И когато е направен гаф, трябва да се намери начин да се излезе от него. Това, което се вижда до тук е, че правителството реши, че това е колосална атака срещу него, което е глупост. Това е просто гаф на министър Дянков, който той много нескопосано в разговора с президента е решил замете, но правейки президента на глупак. Но който и да е на мястото на президента, в чисто човешки план, няма да допусне това. И ако Дянков е имал елементарното мислене да смята, че ще стане така, е просто недалновиден човек. На всичките останали тълкувания - как президентът и неговите спонсори са партньори, ловни, и т.н., знаем че президентът ходи на лов, ходи на лов с олигарси, като излязат притежатели на сметки в Швейцария и негови спонсори, като не могат да си докажат законните доходи, това ще бъде повод за друга атака срещу президента. В момента става дума за една проста случка, която обаче е показателна за това правителство. Много силна намеса на PR-и, които смятат че определят посоката на правителството, и което е много глупаво само по себе си - съдържанието на разговора говори много за всеки човек, който прочете разговора и стенограмата в нея. Когато искат да си изяснят отношенията, те го правят това спокойно и добронамерено, дори когато е лицемерно, дори когато е предизвикано от производствена, в кавички, необходимост. Това е и няма защо от цялата тази случка да се прави дестабилизация на правителството. Самото правителство обаче по начина, по който влиза в ситуацията и настоява на своето, рискува да се дестабилизира само, благодарение на неадекватната си реакция, което също е познато, случвало се е в световната политика. Когато си неадекватен на някаква случка, може от глупава ситуация да си направиш голяма беля.

Волен Сидеров: В ефир ли съм?

Лили Маринкова, БНР: Да, ще кажете, сега ще кажете.

Сидеров: ...Госпожо Маринкова, много ви моля... Не искам да ме коментират провалени политици. Ако това е целта на предаването ви, аз не мога да разбера, поканете Йоло Денев, Йоло Денев и Татяна Дончева са едно. Не мога да разбера тази ваша политика да се правят коментари върху лидери на парламентарни групи от хора, които са провалени политици.

...Вашето мнение, госпожо Дончева, не интересува абсолютно никой. Може да отидете да го споделите в кварталната месарница, това може да направите.

Дончева: Поканили са ме като събеседник и мисля, че трябва да бъдете достатъчно възпитан. Ако нямате задръжки, аз не съм виновна затова. И би трябвало да проявите, според мен, едно джентълменство.

Сидеров: Госпожо Маринкова дайте да прекратим... Няма нужда да включваме коментар на моите думи от провалени политици, на хора от улицата, за мен това е некоректно. Ако имате нещо да ме питате, заповядайте.

Дончева: ...Искам нещичко преди това... Можете ли да ми позволите, изключвайки господин Сидеров да довърша фразата си?

Маринкова: Кажете, Татяна. Да, слушаме ви, кажете.

Дончева: Не съм достатъчно възвишена да се напия в самолета на "Луфтханза", да правя скандал на немската полиция и от тази работа се изкарвам политически репресирана. Ако смятате, че политическото величие на един депутат може да се изрази по този начин, аз ви свалям шапка, нямам разговор с вас, защото не съм дорасла, в кавички, до това ниво...