Да влезеш в първи дивизия и да запишеш отлично постижение там още в следващия сезон, не се случва много често. В Европа обаче такива случаи има достатъчно. Ето и най-любопитните от тях.



10. "Хофенхайм" (2008-2009 г.), Бундеслига на Германия: 7-о място



Новаците от малкото градче, които бяха в осмото ниво на немския футбол в началото на 90-те, изненадаха критиците, като завършиха полусезона като есенен шампион. Водени от вярната публика и бившия играч на клуба и настоящ президент Дитмар Хоп, играчите оказаха сериозна съпротива на "Байерн" в борбата за първото място преди Коледа. След това в тима настъпи сериозна криза с контузени играчи, сред които бе и звездата на отбора Ведад Ибишевич. Това не позволи на "Хофенхайм" да направи още по-голяма сензация и в крайна сметка тимът завърши на седмо място.



9. "Уотфорд" (1982-1983 г.), Първа дивизия на Англия: 2-ро място



Дълго преди да стане мишена на таблоидите в Англия, мениджърът Греъм Тейлър извади "Уотфорд" от старата четвърта дивизия и го изведе до място в първата в разстояние на само пет години. Със собственик като Елтън Джон воденето на такъв отбор не беше лесна работа, но техният начин на игра с дълги топки от дълбочина им осигури място точно зад шампиона "Ливърпул" в края на сезона. Нападателят на "Уотфорд" Лютър Блисе пък премина в италианския гранд "Милан", след като вкара 27 гола в първия си сезон в елита.



8. ДВС (1963-1964 г.), Ередивизие на Холандия: Шампион



"Доор Вилскрахт Стерк" (б. р. - "Силни благодарение на волята") от Амстердам се завърна в Ередивизие с гръм и трясък, след като спечели титлата в Холандия веднага след промоцията си от долния ешелон. Невероятната форма на нападателя Франс Гюртсен помогна на отбора да изпревари ПСВ "Айндховен" и да финишира с титлата. Следващия сезон ДВС доказа, че титлата не е била случайна, приключвайки на второ място, като Гюртсен отново водeше листата при стрелците. Днес ДВС, който е основан през 1907 г., съществува единствено като аматьорски клуб.



7. "Сен Етиен" (1963-1964 г.), Лига 1 на Франция: Шампион



Най-успешният клуб във френския футбол имаше драматичен сезон, две години преди да стане шампион. Отборът спечели купата на Франция, но пък изпадна от Лига 1. След една година във втората дивизия на Франция последва моментално завръщане в елита, а след това и триумф. Тази титла постави началото на доминацията на "Сент Етиен" във Франция, като до 1977 г. клубът спечели още седем титли.



6. "Киево" (2001-2002 г.), Серия "А "на Италия: 5-о място



Смятани за кандидати за изпадане преди началото на сезона, момчетата на Луиджи Дел Нери се представиха далеч над очакваното в първата си година изобщо в Серия "А". В един момент те бяха дори кандидати за титлата. Абсолютният аутсайдер от Верона, завършил предния сезон на трето място в Серия "Б", финишира само едно място зад тези, които даваха място в предварителните кръгове на Шампионската лига. Никой не се учуди, когато по-късно нарекоха отбора "Чудото Киево".



5. "Байерн"(1965-1966 г.), Бундеслига на Германия: 3-то място



Вярвате или не, имаше времена, когато баварците не бяха големият колос от Бундеслигата. Когато ФРГ спечели световното първенство през 1954 г., трябваше да минат още седем години, докато страната създаде професионална лига, а "Байерн" се присъедини към нея чак през 1965 г. С младите Франц Бекенбауер и Герд Мюлер начело клубът стигна до третото място и спечели Купата на Германия. Доминацията на "Байерн" обаче тепърва започваше.



4. "Монако" (1977-1978 г.), Лига 1 на Франция: Шампион



Френският "Монако" беше голям отбор в началото на 60-те години, печелейки дубъл през сезон 1962/1963, но впоследствие потъна в посредственост за близо 15 години. Всичко това се промени, когато начело на отбора застана президентът Жан-Луи Кампора и клубът подписа с аржентинеца Делио Онис, който все още държи рекорда за най-много голове в елита на Франция - 299. Последва промоция в Лига 1 през 1977 г., а веднага след това и триумф с титлата.



3. "Ипсуич" (1961-1962 г.), Първа дивизия на Англия: Шампион



Представете си, че не "Челси", а "Уигън" бе спечелил Висшата лига през сезон 2005/2006, който беше и пръв за "Латикс" в елита. Докато все още обмисляте тази невероятна мисъл , точно това направиха момчетата на Алф Рамзи, когато през 1961 г. пристигнаха от втора дивизия и веднага спечелиха титлата. Като играч Рамзи бе постигал същото и с "Тотнъм" през сезон 1950/1951, а няколко години по-късно щеше да спечели и световното първенство като селекционер на националния тим на Англия.



2. "Кайзерслаутерн" (1997-1998 г.), Бундеслига на Германия: Шампион



Ото Рехагел направи чудеса с Гърция, шокирайки света, след като спечели европейската титла през 2004-та. "Кайзерслаутерн" пък постави рекорд, ставайки първия отбор, спечелил първенството, идвайки директно от Втора Бундеслига. "Лаутерите" дори записаха дубъл, побеждавайки "Байерн" във финала за купата на Германия. С младия Михаел Балак и шампиона от световното през 1990 г. Андреас Бреме в редиците си тимът завърши сезона в Първа Бундеслига с баланс от 19 победи, 11 равни и едва 4 поражения. Хвала на великия Крал Ото!



1. "Нотингам Форест" (1977-1978 г.), Първа дивизия на Англия: Шампион



"Не бих казал, че съм най-добрият мениджър в света, но определено съм в Топ 1". Тези думи принадлежат на Брайън Клъф, който изведе "Нотингам" до титлата в Първа дивизия само година след като отборът финишира на 3-то място във втория ешелон. "Форест" окупира върха още в началото, но никой не взимаше тима насериозно и очакванията бяха, че скоро ще настъпи провалът. Вместо това дойде победа с 4:0 над "Манчестър Юнайтед", която затвори устите на критиците. "Нотингам" финишира първи с аванс от 7 т. пред "Ливърпул", при това само с 3 загуби от 42 срещи. Тимът спечели и Купата на Лигата след победа над "Ливърпул", а през следващите 2 сезона извоюва и Купата на европейските шампиони.