|
| *** |
До края на лятото имаше три дена, после малко пролет, след нея пак зима, а април трябваше да започне с есен.
Натиснах помпата за течния азот, с който охлаждах струните на пианото, за да не прегарят филца на чукчетата. Бях стигнал до 16-ти сезон. Оставаха ми още само 8. Донякъде завиждах на колегата Вивалди. По негово време е било лесно - само четири годишни времена годишно. Четири концерта по три части, нищо работа. Нахвърлих няколко такта за третата есен, опитвайки се да оформя разликата в нюансите между следлятната и следзимната есени.
Отделих цялата сутрин на композиране. На обед изчаках един облак да хвърли сянка върху балкона и излязох набързо. Издухах мухите от дограмата, бяха се сбръчкали като стафиди и падайки на земята, крачката им се счупиха. Внесох вътре тенджерата - бобът беше прекрасно сварен. Ето затова обичам летата. Слагаш яденета на балкона и след няколко часа са сварени, задушени или опечени. Според количеството вода. Но пък за всичко друго ги мразя. Летата, де.
Докато обядвах, пуснах новините. В Гърция замеряли полицаите със снежни топки. Грузинците пък поискали няколко танка от Русия, за да инсценират нападение срещу себе си. Те пък им отговорили с учудване: "Ми още вчера тръгнаха! Не са ли пристигнали?!" А у нас парламентът решил освен с десетметрова буферна зона, площите с генно-модифицирани картофи да са заградени и с ограда, за да се обезкуражат картофите да напускат отредените им площи.
Следобед се върнах на Двадесет и четирите годишни времена, които трябваше да завърша до първоаприлската есен. Композирах няколко часа с едно прекъсване, когато чух трополене на балкона. Оказа се някакъв уличен жираф, който рови по кашоните в търсене на храна. Е, храна не намери, но поне омухосмукяса балкона.
Вече привършвах алегрото на 16-ти сезон, когато слънцето залезе. Постепенно навън животът живваше. Стига толкова сезони за днес, си казах, легнах в средата на стаята и направих лицеви опори. Колкото - толкова. Записах си бройката на листче и го залепих отвън на вратата. Данните бяха за инкасатора на БиоЧЕЗ, за да сметне колко такса биомощност да плащам този сезон.
Захладня достатъчно, за да усетя, че съм гладен. Отворих консерва и изсипах вътре прикрепеното към нея прахче неутрализиращо всички Е-та от 130 до 660. Включително! Изчаках 5 минути и изсипах второто прахче, премахващо страничните ефекти на първото. Третото бяха забравили да го сложат.
Намалих вентилатора на три, изсърбах консервата, този път без да се опаря, и се замечтах за състезанието за най-висока ледена пирамида в Египет.
А в същото време докато си мечтаех, високо в небето изнемощял щъркел пърхаше на място като колибри, чудейки се в каква посока е пролет. От север беше есен, от юг и изток зима, а от запад и от долу беше лято. Направи още десетина уморени маха с крила и се отпусна.
Не го видях като пада, но чух как уличните жирафи се сбориха за него. Излязох точно в последния момент, за да се уверя, че е щъркел. Да, вече можех официално да си сваля мартеницата. Пролетта наистина наближаваше.
Влязох обратно и сложих вентилатора на две.
