Целокупният български печат вчера скандираше екзалтирано: "Автора, автора...", за да разкрие кой благодетел му вдигна тиражите насред кризата чрез вече митичните 28 антикризисни мерки на кабинета. Финминистърът Брат Пиц показа нехарактерна за него скромност, с което разстрои опозиционния сектор, наточил се да му иска оставката. "Дянков отрича да е автор на мерките", отбеляза сухо "Земя", който иначе се дере с пълно гърло: "Ново правителство!"

И защо тая свенливост у "един от стоте най-добри финансисти в света"? Отговора намираме в "Стандарт", който публикува интервю с вицето на "Подкрепа" Димитър Манолов под заглавие: "Бойко да набие канчето на автора на черновата". Според Манолов "списъкът с мерки не е измислен, но може да доведе до революция". Ако му беше по-здраво канчето на Дянков, нямаше да се дърпа от авторство, защото да предизвикаш революция значи директно да се намърдаш като голяма буква в пожълтелите страници на историята.

"24 часа" тръгва по друга гореща следа: "Външният Ангелов предложил скандалните икономии". Икономистът от "Отворено общество" Г. Ангелов също се чувства недостатъчно готов за историческа мисия и скромно признава бащинството си само за 3-4 от зверските мерки.

Докато Ангелов се дърпа, друг кандидат напира към непреходна слава. Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии отсича пред "Новинар": "Който го е страх от реформи, да си взема шапката и да се маха". Според него пенсионната система вече била пред фалит, от което разбираме, че е време да се отървем от пенсионерите. Те се поддавали на "познатия бяс от българската история да се искат пари от държавата за щяло и нещяло".

На този фон се откроява цитираната от "Монитор" мисъл на френскиия математик и философ Блез Паскал: "Има две крайности - да не слушаш разума и да слушаш само него". Очевидно ние сме някъде по средата - слушаме само шменти-капели, защото според "Дневник" - "Спорните мерки за кризата били част от мозъчна атака", което в малко по-извратен превод значи мозъчен удар.