|
| *** |
Ех, да беше жив хан Омуртаг... Абе щеше да е много, много стар. И значи - пенсионер. Което ще рече, че при това положение сигурно щеше да напише на някоя паметна колона: "Човек и добре да живее, се пенсионира!"
А аз какво? В търсене на колая, т.е на насъщния, взех да водя кучешки живот.
Тръгнах на четири крака. При това без изобщо да съм пил и грам алкохол. То пък и кой ли ще ме почерпи мене? А на коктейли и темподобни кьорсофри кой да ме покани? Там си има списък на гостите, протокол се спазва.
Което си е право, съвсем се смалих. И скимтя така, че да ви скъсам сърцето. Стига да имате такова, разбира се.
Понякога и лая, но не ми се е случвало да е от радост. Даже се научих да въртя опашка, макар че нямам такава. Сигурно го правя много убедително, щом дочувам да подмятат зад гърба ми:
- Хм, помияр с рязана опашка! Май са го натирили от къщи...
Абе да разправят каквото си щат. Аз обаче видя ли дърво, вдигам крак. И понеже поради възрастта ми съм зле с простатата, не подминавам дърво.
Понякога да знаете как ми се иска да ида я в Министерския съвет, я в парламента, я в Съдебната палата, па да вдигна крак на тоя, на оня - там дървета колкото щеш. Може пък да ми олекне, да се облекча съвсем.
Какво да се прави - свикнах да ме подритват, че и да ме замерят с камъни. Ама аз докопам ли нещичко, дим да ме няма. Докато не си го изгризкам, не можете да ме откриете. Абе куче влачи - диря няма!
Повечето си време прекарвам около кофите за боклук. Е, навъртам се и около месарниците, но там вече други са си маркирали района - зъбят се, хапят, жестока е борбата за кокала, не си го дават, мамка им и псета!
И все пак е къде-къде по-добре да си куче, па макар и улично, демек безстопанствено, отколкото някакъв жалък пенсионер, стопанисван от държавата.
Като съм куче, има известна надежда. Не разчитам само на това, че някой може да ми подхвърли нещо. Все пак живея в столицата и моите шансове са значително по-големи от тези на нещастниците в прованса.
А нали много обикалям, веднъж чух да разправят, че щели да приберат не знам си колко хиляди от нас и да ги изпратят в Германия, където да им осигурят стопани. Ще ни къпят, ще ни обезпаразитяват, ще ни хранят най-редовно, че и на изложби ще ни водят. Ех, че кой не мечтае за такъв кучешки живот - па то си е направо лайф отвсякъде!
И както съм се размечтал, се мотам из краката на един баровец, който излиза с пълна уста от ресторанта, щото сигурно бизнесът яко го е подгонил.
Мамицата му, дъвче и нищо не пада! Даже се опитва да ме ритне. Накрая преглъща и крещи:
- Марш оттука бе, помияр такъв! Ти български не разбираш ли?
"Мутро скапана - зъбя му се, - хич и не ще да го разбирам тоя твой български, вече уча немски..."
И му препикавам гумите на бентлито. Ега ти келеша - турил си изкуствено тигърче да си клати главата на задното му стъкло! Мен можеше да ме вземе за тая работа, нямаше да му легна скъпо - ама не му се отваряли работни места, криза било. Абе ще го изкризи и него Кушлев!
