|
| *** |
Аню Ангелов, министър на отбраната: Засега няма да плащат, докато не се намерят пари да се увеличат заплатите, тоест да се компенсират евентуално разходите, които те биха направили с плащането на личните си вноски.
АЦ: Как? Такива пари обаче на този етап няма.
АА: Не.
АЦ: Как обаче ще коментирате факта, че подобна идея - заплащане от военни, полицаи и тъй нататък държавни чиновници - плащане от техния джоб на осигуровките беше хвърлена в публичното пространство, преди да е обговорена и решена от кабинета?
АА: Наистина е така. Все пак от морална гледна точка би следвало всички граждани на Република България да си заплащат здравните осигуровки, поне в тази част, в която и останалите плащат. Но това би трябвало да се направи във време, когато не е криза. Защо? Защото всъщност това е една компенсация на военнослужещите, на полицаите за редица ограничени права, които имат останалите граждани - те нямат право на никакъв трудов договор, освен работа по служба, нямат право - специфично изискване, което въведохме сега с изменението в закона е, че нямат право три години след напускането на армията, ако са били на ръководна длъжност, да работят в предприятия и фирми, които имат договори с Министерството на отбраната и тъй нататък. Затова и не бих подкрепил подобен начин на тестване на общественото мнение!
АЦ: Смятате ли, че това беше тестване на общественото мнение? Едва ли не военните и полицаите срещу лекарите. Защото тогава беше казано - добре, няма да увеличаваме здравната вноска, която пък ще бъде увеличена, ако лекарите не спрат да искат повече пари, но за сметка на това, чиновниците, сред които военни, полицаи и тъй нататък ще бъдат задължени да си плащат здравните и социалните осигуровки.
АА: Оказва се, че така се получи, бих казал!
АЦ: Тест ли беше това или подхвърлена реплика, случайно.
АА: Така се получи, защото възникна напрежение! И трябваше и аз, и вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветанов да обясняваме, че...
АЦ: Какво обяснихте на вашите хора по места? Вие всъщност в последната седмица пътувате и се срещате с тях.
АА: Да. Така. Имаме достатъчно други проблеми, та този проблем ни дойде съвсем в излишък! В смисъл, че трябваше да обясняваме нещо, което не е нито проект на закон, нито е проект на постановление на Министерски съвет! Това е една идея, изказана наистина от един министър.
АЦ: Това беше мисъл на финансовия министър.
АА: Да! Но в края на краищата то не беше обсъждано в правителството. Затова и обясненията бяха такива - да, може това да се случи. От морална гледна точка е справедливо, но от друга гледна точка - ще трябва да има компенсация на този разход, защото военнослужещите го получават от 1995 година насам.
АЦ: Имаше ли момент, в който, според вас, ситуацията беше взривоопасна и наистина военните, сваляйки униформите, щяха да излязат на улицата?
АА: Не, не бих казал. Те чакаха някакъв коментар. Аз се въздържах в началото от коментар, поради това, че няма нищо, което да е сложено на масата! След това го коментирах и по медиите. Отидох и се срещнах в Пловдив, които първи изявиха особено желание да пушат колективно...
АЦ: И да пият студена вода.
АА: Днес отивам във Велико Търново в Националния военен университет. Имаме други проблеми, както ви казах, и тя трябва да се решават. Проблемите са пак финансови, проблемите са свързани с изключително оскъдния бюджет, който ни беше гласуван от Народното събрание, най-вече!
