|
| *** |
А Ванката по цял ден гонеше топката - тя и без очила се виждаше.
А после той кандидатства стоматология (понеже най-много се печелело и нямали касови апарати), но не го приеха. Тогава за пръв път Ванката смутолеви нещо за дискриминация - "понеже нося очила, ви е страх, че ще извадя на някого езика вместо зъба, нали?" - но хората уморено му показаха всички глупости, които бе написал на изпита и номерът не мина.
А Ванката стана инженер - там очилата изобщо не бяха проблем.
Завърши той - с доста нисък успех, но не понеже обичаше да посреща утрото във весела компания, а понеже не виждаше написаното на дъската, разбира се! Поне така обясняваше на баща си след всяка сесия.
А после се наложи да си търси работа.
Обаче, знаете - то една дискриминация - не ти е работа. Още щом го видеха, че носи очила, смръщваха вежди и се правеха, че проблемът е в тройките в дипломата. Накрая все пак го взеха в един завод, но като обикновен технолог - уж нямал опит, умения и т.н. А Ванката искаше мениджър (бе чувал, че и те като зъболекарите...), обаче - нали очилата му ще развалят имиджа на компанията? Никакъв шанс.
И тогава Ванката си направи блог и започна да апелира за защита на правата на хората със слабо зрение. Скоро стана изключително популярен и се оказа, че далеч не е единствен - този не успял да стане министър, понеже носел очила, другият - дори президент, третият бил готов за дипломат, но, разбира се, очилата... И бе създадено обществено движение за защита на хората с диоптри, а Ванката го оглави.
Понеже се оказа, че никъде по света няма нищо подобно (а звучеше много хуманно), веднага бе отпусната значителна европомощ. Ванката прибра по-голямата част от нея за организационно-лични цели, а с остатъка плати да му напишат някоя и друга гневна статия и ли изследване.
И какво се оказа - нямало е нито един римски император с очила! Ванката едва сега разбра колко отдавнашен е проблемът. То ако е въпросът - и български хан е нямало, но това нашият човек реши да не го популязира, за да не излезе, че нацията ни е проста и не обича да чете. Вместо това превърна своето движение в "Партия на умните хора", без да уточнява слънчевите очила броят ли се или не. И понеже се оказа, че в страната е пълно с хора, на които само зрението им пречи на личната реализация, партията му влезе в парламента с доста внушителен резултат - подозрително съвпадащ с предполагаемото ниво на некадърниците у нас. Ще речете - ама те не всички носят очила. Така е, но Ванката като един далновиден политик направи отделни фракции на русите, чернооките, плешивите, червенокосите, дюстабанлиите и т.н. И сега всеки можеше гордо да заяви, че не е министър-председател само защото... Абе да не беше този дюстабан, за три месеца да е оправил България, ама на!
Партията на Ванката влезе в управляващата коалиция и веднага въведе квоти - половината професорски места за хора с очила, в краен случай - за дюстабанлии. Е, някои се опитаха да сложат рамки с обикновени стъкла, но плешивите им колеги ги издадоха и заеха местата им.
Бе обърнато сериозно внимание на редица световни компании, че в указанията им за сглобяване на мебели нарисуваните работници нито носят очила, нито са дюстабанлии - и ако искат да останат на необятния български пазар... Хората се извиниха и обещаха да отстранят пропуска.
...Сега Ванката пише гневни статиии за дискриминацията, ръководи партията си и помага с указания на идейните си съмишленици в скандинавско, на които тепърва предстои да изминат този тежък път. Чувства се полезен и успял човек, само дето... Между нас казано, зрението му се оправи. Но по съвета на личния си пиар Ванката разпространи слух, че е сложил контактни лещи - и всички повярваха.
Все пак, така да се каже - той ни отвори очите за несправедливостта, нали?
, иначе може да стане опасно ...