Стоя си пред входа на блока и попивам сутрешно-пролетни слънчеви лъчи преди да се гмурна в гмежта на новия ден. С други думи - хич не ми е до разни досадници.
Добре, обаче от входа излизат съседите от горния етаж, Петрана и Нягол се казват, тропат като коне и тръскат килими като побеснели, но иначе се обичаме повече от роднини. Гледам ги - едни такива загадъчни и с новите дрехи.
- Накъде така? - подпитвам ги.
Те се оглеждат, оглеждат ме и мен изпитателно. Аз чакам търпеливо.
- Отиваме в министерството - предпазливо казва тя.
- На вътрешните работи! - добавя информирано той.
Тя го смушква с лакът да не дрънка излишно.
- И какво ще правите в МВР? - продължавам с подпитването.
Те продължават с оглеждането.
- Стана хубава традиция полицаите да протестират! - казва знаменателно Петрана.
Сетих се:
- Говориш за протеста под мотото "Да върнем МВР на хората"?
- Точно така! - намига ми Нягол.
Продължавам с търпеливото чакане. Те продължават да не се сдържат:
- Ние - казва ми тя заговорнически, - това го разбираме като нещо като реституция!
- Реституция на МВР? - дивя се. - И като как го виждате това?
- Ще ти обясним, комши, всичко ще ти обясним! - успокоява ме той.
- Министерството на вътрешните работи сега се нарича полиция, нали така? - пита ме тя.
- Ние, хората, човеците, така си я знаем! - уточнява той.
- Да, грубо казано е така. И какво от това?
Те се споглеждат знаещо, обясняват ми:
- Сега е полиция, обаче преди беше милиция, при това, забележи, народна милиция!
- Да бъдем делови, комши, ние с Петрана от реституцията нищо не получихме, но сега сигурно ще се облажим!
Тя пак го сръчква безмилостно, но думите безвъзвратно са излетели.
- От полицията, бивша милиция, народната? Ще се облажите? - питам фронтално.
- Ами да, като е реституция на МВР, да е рошава! - махва с ръка тя.
- Интересно! - заставам нащрек. - И вие, драги съседи, какво ще правите с вашата реституирана част от МВР?
- Измислили сме ние какво! - хили се той.
Тя направо го прасва с чантата си, уж палаво, обаче черепът му кънти като полицейска каска на асфалт:
- Мълчи, бе, ще чуе някой и ще ни открадне идеята!
- Ще я открадне, ама МВР-то е наше и като го бутнем в мазето на районното, ще види как се краде!
- Никой няма да открадне идеята ви! - успокоявам ги фалшиво. - Та какво, казвате, ще правите с вашето си парче от МВР?
Те пак се хлъзват по наклонената плоскост на хвалбата:
- Значи, комши, ние като си получим нашия дял от реституцията на МВР-то и ще го даваме под наем!
- Мераклии има!
- За хора от подземния свят ли говорите? - интересувам се.
- За всеки, който има нужда от МВР. Това е пазарна икономика, не може да я контролираме с някакви фалшиви ограничения!
- Хайде да вървим! - дръпва го тя. - Ще ни превари някой!
Тръгват към спирката.
- Ако ти трябва някой полицай хубавец да глоби някого, обади ни се, комши! Ще ти направим отстъпка!
Махам им дружески с ръка. И щом се скриват зад завоя, скачам в първото такси...
|
|