Тепих, криза, тесла... Това са част от драматичните елементи на нашето време в отражението на общественото огледало, наречено печат. "На тепиха - заплати, налози и осигуровки", пише на две страници "Труд". Така вестникът представя антикризисните мерки, които включват също "тесла за застрахователи" и десятък върху печалбите от лото, тото, казина и хазартни игри. Според "Труд" мерките съществуват "в насипно състояние". Същият вестник предлага и антикризисно интервю с виден финанист, който сравнява управлението в Епохата БоБо с природен катаклизъм. И вместо борба със Злото (на тепиха или на мегдана) финансистът препоръчва пасивно снишаване, докато отмине бедствието: в наши дни "Човек трябва да се запаси със суха храна, с батерийки за фенерче и пари в брой, и с много търпение".

Много хубав съвет, който ни обогатява общата култура и теоретичните провизии, обаче запасяването с пари ни е малко сложен фактически състав.

Запасяването с храна също не е проста и безопасна работа. Особено покрай българския Великден и страстите български. Страсти тук е в смисъла на мъки - а мъките ни могат да се умножат допълнително от разкритието, че агнешкото за Великден, което в магазина продават за прясно и българско, всъщност е замразено от Австралия и Нова Зеландия ("Лъжат ни с агнешкото за Великден", пишат "Новинар" и останалите). В миникоментар на "Труд" по този повод четем най-напред, че "Все нещо ще вгорчи Великденската трапиза на българина", после читателят е поканен да не се учудва и да не се корка, а накрая му се съобщава, че един ден и наши овчи трупове могат да стигнат до Австралия и тогава "можем да направим бартер - агне за кенгуру". Това е, разбира се, шега, но прелитащият не може да се закълне, че е паднал на тепиха от смях. Освен че звучи странно и нелогично, майтапът някак заобикаля факта, че в Австралия овцете имат смазващо мнозинство спрямо кенгурата.