|
| *** |
Зловещият списък съдържаше близо тридесет зловещи мерки (повечето от които с откровен привкус на геноцид, инфантицид, ментоцид и антиацид) за справяне със зловещата криза. Всъщност никой не разбра точния брой на зловещите мерки, щото при всеки опит за пълен прочит на зловещия списък след седмата зловеща мярка общонародният поглед се замъгляваше и общонародното съзнание изпадаше в безсъзнание.
В интерес на истината правителството се опита да обясни извънбрачното естество на въпросните мерки, родени, според него, не от самото него, а от нещо друго, което изобщо не е правителство. Разбра се, общо взето, че тези мерки само са били обсъждани в извънправителствен формат, след като се били фактически приети от правителствен формат, но въобще не са били приети, докато не били обсъждани, а при положение, че обсъждането е било с негативно заключение, то заключителните мерки очевидно включват и мерките от хипотетично обсъждания списък с променена формулировка при абсолютно същата вербална конструкция на формулировките.
Това обяснение успокои - временно и донякъде - общонародната вегетативна нервна система, докато общонародната висша нервна система остана в състояние на готовност за частичен или пълен срив.
Сривът почти настъпи след предупреждението на Бойко Борисов, че държавата ни не е била толкова зле от Втората световна насам. Че тя Втората световна война война ли бе като война, се запитаха няколко изтъкнати историци. Един от тях предложи за "репер" на националните катастрофи да бъде определен 19-майския преврат от 1934 год. на Дамян Велчев и Кимон Георгиев. Поради опасения, че коктейлно-омбудсманстващият зет на Кимон ще оспори въпросната теза пред Конституционния съд, друг съзря исторически крах на българската държава в разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 год. при Караисен, Канлъдере и Бузлуджа.
Четвърти подшушна за дълбоко кризисното решение на Иван Срацимир, през 1388 пуснал турски гарнизон във Видин, но гласът му остана глас в пустиня, отвян от поредната хипотеза, споменаваща провала на мирната стратегия на прабългарина Паган, който след вероломната византийска загуба от вероломните византийци през 762 год. бива убит, не, не от врага, от своите хора - традиционна прабългарска и модерно-българска "кондика".
Междувременно по медийните сергии лъснаха нови антикризисни мерки:
Първо, рязко свиване на държавните разходи за розов тебешир, кадифени подплънки, скосени бордюри и консервиран патладжан;
Второ, облагане с 55 % данък "Лукс" на стенните будилници "Докса", гарсониерите с оплочени тавани, всички банкови влогове над сумата от 18 лева и 39 стотинки (с изключение на влоговете в СИ Банк), както и на автомобилите с нисък просвет и резбовани амортисьори;
Трето, трисменно денонощно (включително и нощно) наблюдение на сериала "Изгубени", докато не бъдат намерени;
Четвърто, високият интелектуален пургатив Доган да бъде използван като национален консултант единствено по проблеми, по които е задълбочено компетентен, а именно химия, физика, биология, зоология, география, геология, геронтология, психология, физиология, корабо- и ракетостроене, отглеждане на гибони във водна среда, инфрачервено полагане на пътна инфраструктура, лабораторно силажиране на язовирна баластра, втечняване на хималайски скални проби и т. н. (изброени са още 324 фундаментални научни направления, без философия и принципи на осмозата в каучуковите памперси).
По мнението на външни експерти, на кризата й е скрита шапката и скоро българският народ ще заживее щастливо по терка "Шапка на тояга".
