Когато 12 години си извън България, най-голямата радост са писмата от родината. В последното си писмо родителите ми подробно ме информираха за усиления и необратим ход на демократичните процеси, за възторга и ентусиазма, с който се посрещали реформите в икономиката и в армията, за окончателно разградената тоталитарна система, за многопартийността, плурализма и свободата на словото, за радостта на хората от ставащата приватизация и скорошното приемане на България в Европейския съюз и НАТО.

Накрая в писмото те ми описват и всекидневието си:

"Не се тревожи за нас. Ние също сме добре. С едната пенсия успяваме да си платим тока, водата, таксата смет и малко въглища, а с другата си купуваме лекарства, хляб, мляко и веднъж в месеца малко свински крака и уши, за да се пооблажим и ние. Не излизаме никъде вечер, защото леля ти Пенка и свако ти Марин вече два пъти ги нападаха на улицата посред бял ден, за да им вземат чантите и връхните дрехи. На чичо ти Стоян му обраха къщата, после разбиха вилата и му задигнаха козичката и кокошките, синът му стана наркоман, баба Гена я изнасилиха и й взеха портмонето с осем лева, а на вуйчо ти Петър му взривиха колата. Сестра ти я съкратиха от работа и замина за Гърция да бере маслини, а Сийчето от втория етаж от година е безработна и вечер излиза на магистралата, за да изкара някой лев за децата. Кучето го изпъдихме на улицата и стана безпризорно, защото няма с какво да го храним - нали знаеш, че то сух хляб и вкиснат боб не яде. Книгите от библиотеката ги продадохме, за да си купим половин тон въглища. Пералнята, телевизорът, печката и хладилникът се повредиха, но не смеем да извикаме техник, понеже няма с какво да му платим. Ама и тъй се живее - в контейнерите за смет все се намира по нещичко - де за ядене, де за обличане.

Тук лошо няма - нали царят си дойде. Кюмюрът ни отдавна свърши и сега се топлим с неговия образ от един предизборен плакат, който си закачихме лани в кухнята. Знаеш ли, сине, как ни стопля душичките неговото "Вервайте ми!", не можем да ти опишем! Та той, царят, е повече от Христос! Защото Иисус нахранил хората с пет хляба и три риби, а Негово Величество ни нахрани само с две думи, които ще ни държат сито осемстотин дни.

Ти не се безпокой за нас - добре сме си с царя, но се оправяме сами. Важното е, че паднаха шенгенските визи и с баща ти вече се чувстваме европейци.

Целувки: мама и татко."