Когато ни се наложи да арестуваме крадец, убиец или изнасилвач, ние трябва изцяло да сме обладани от величието на момента. Хубаво е преди начинанието да вземем душ, както и да извършим съответните козметични процедури с цел външният ни вид да буди приятни импулси. Наложително е внимателно да преценим какво да облечем. Не бива да се увличаме по тъмни цветове, строги кройки и, не дай Боже, десени на райета. Те са съвсем на място в операта или на прием, но в нашия случай ще пренапрегнат красивото преживяване и ще ни представят пред лицата, които арестуваме като хора без чувство за такт. Не бива да слагаме силен парфюм - той би бил съвсем подходящ, ако става дума за веселие в бар, но в случая само би създал тягостно усещане за фаталност и лошо храносмилане. Добре е да подберем облекло в пастелни и ефирни цветове, украсено със закачливи елементи като жаба, шалчета от газ, както и весели кордели в косите. Не бива да забравяме и задължителния за този случай букет. Той не трябва да бъде излишно разкошен, това би ни представило като парвенюта, които искат да направят впечатление с парите си, но не трябва да бъде и прекалено скромен, особено ако става дума за министър, задигнал няколко милиона, тъй като това би могло да се изтълкува като знак на подценяване на заслугите, които той има за просперитета на отечеството.

Когато пристигнем пред дома на лицето, което ще арестуваме, трябва преди всичко да разположим на улицата симфоничния оркестър, който по закон трябва да присъства при ареста, като се погрижим той да не свири прекалено силно, тъй като лицето, което ще прибираме, може още да спи или, предвид ранния час, да има някакви физиологични занимания. Пиесите, които ще се изпълняват, трябва да бъдат леки и бравурни, нещо "Менует" на Бокерини или "Турски марш" на Моцарт, но в никакъв случай Вагнер или, би било ужасно лош вкус, тромбоните и грохотът на Малер. По стълбите към жилището, към което сме се насочили, трябва да се качваме без да вдигаме шум, колкото и в приповдигнато настроение да сме, като учтиво поздравяваме срещнатите и правим път на по-възрастните. И, разбира се, да не забравяме правилото - стълбището и ресторантът, когато влизаме в него, са единствените случаи, в които отпред върви кавалерът, а зад него крачи дамата! Хубаво е, когато стигнем външната врата на съответния апартамент, да спрем, да се огледаме отново в джобното си огледало, да оправим панделките и джуфките на букета, както и на опаковките на милите подаръчета, които носим на лицето, и едва тогава да натиснем звънеца.

Когато от вътрешността на апартамента извикат: "Кой е?", не бива да говорим всички в един глас, а да оставим придружаващия ни прокурор, възможно най-сладкозвучно да съобщи на домакините благата вест, както и да ги уведоми, че, предвид ранния час, сме готови и да почакаме на стълбищната площадка докато те, ако имат някакви улики за прикриване, да ги прикрият. Щом ни отворят и ни поканят да влезем, трябва добре да изтрием обувките си в изтривалката, а ако домакините ни, по стар български обичай, помолят да се събуем понеже навън е кално, да се събуем и да продължим към вътрешността на апартамента по чорапи. Когато слагаме белезниците на лицето, което арестуваме, наложително е през всичкото време да му говорим с галантни изрази от типа на "Ваше благородие!", "Сър!", или поне "Шефе!" и в никакъв случай да не използваме прякорите, с които то е известно сред определени среди. Ако случайно някой от арестуваните се подхлъзне и падне на колене, веднага трябва да му подложим розова дантелена кърпичка с извезан на нея монограм "ДАНС", "Софийска прокуратура" или "НСБОП". Пример на добър вкус ще бъде, ако белезниците, особено ако са за министър или съдия, бъдат позлатени или поне украсени с панделки...

Така ще бъдем на нужното европейско ниво и ще направим щастливи куп телевизионни репортерки, чувствителни вестникари и ревнители за правата на бандитите.