"Първата антикризисна мярка, която съм обещал и с колегите от МВР и ДАНС правим, е да уплътним бездънната каца, да не изтичат средствата на държавата. На втората, на третата, на четвъртата година тя ще започне да се пълни, защото няма да изтича от нея. Тогава ще можем да свършим и тези неща, които, за съжаление, сега без пари не можем да свършим. Реформи се правят и с пари", отложи хоризонта на реформите Борисов. От думите му стана ясно, че мерки в близко бъдеще могат да се очакват само в областта на здравеопазването. Пенсионната реформа се отлага за 2012 г., когато и в Европа, и у нас ще има по-голям консенсус по темата за вдигане на пенсионната възраст.
Охлаждането на реформаторския патос на кабинета е в рязък контраст с поетите ангажименти в управленската програма до 2013 г. В нея реформата в администрацията и публичния сектор е представена като антикризисна мярка, която ще гарантира по-ефективно изразходване на публичните финанси, а кризата се сочи като шанс за по-бързи и решителни действия. Липсата на такива действия и ангажимент за по-сериозно орязване на публичните разходи бе критикувана от икономистите, а вчера от "Синята коалиция" заявиха в прав текст, че отлагането на реформите се дължи на страх.
"Правителството няма воля за истински реформи", заявиха лидерите на СДС и ДСБ Мартин Димитров и Иван Костов след среща на ръководствата на двете партии. Двамата разкритикуваха кабинета, че не е приел нито една от предложените от тях антикризисни мерки, и предупредиха, че вдигането на ДДС може да доведе държавата до дъното като при управлението на Жан Виденов.
"Ако ГЕРБ се откаже от реформите, различията между нас ще се задълбочат и ние вече няма да можем да бъдем гарант на управлението", коментира Иван Костов. Според него най-лошото, което може да се прави в момента, е да се търсят пари за нереформирани сектори. Мартин Димитров пък допусна, че сините може да не подкрепят новия здравен министър Анна-Мария Борисова, ако тя не представи ясна, по дни и месеци програма за реформи.
Междувременно се пропука и консенсусът по анкризисните мерки със синдикатите и бизнеса. 4 бизнес организации и 2-та големи профсъюза поискаха вчера извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество заради едностранната подмяна на решенията на съвета за начина на издължаване на държавата към бизнеса. Както "Сега" писа, кабинетът отново наложи удръжка от вземанията на фирмите, но вместо 10% този път тя е 7%. Това условие не бе обсъждано със социалните партньори при преговорите по антикризисните мерки и предизвика масово недоволство на фирмите. Вчера МФ качи на сайта си механизма за уреждане на задълженията на бюджета към фирмите през Българската банка за развитие. Според него до вчера, 12 април, ведомствата трябваше да представят в МФ пълен списък на дълговете си, които ще бъдат включени във временен регистър. Подаването на заявките от фирмите трябва да приключи до 30 септември. Безспорните дългове до момента са около 550 млн. лв.
"Разбира се, правителството е в правото си да взема еднолични решения, но не без обсъждане в съвета. Ние може да не сме съгласни, но трябва да има обсъждане", коментира и лидерът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев. На извънредното заседание ще се настоява и за определяне на срокове за мерките. "Всяка от тях е свързана с административни или законодателни промени. Ако това не стане навреме, какъв е смисълът?", попита президентът на "Подкрепа". Съдбата на по-голяма част от мерките сега е неизвестна, тъй като от кабинета липсва информация кой и как работи по необходимите законодателни промени.
"Ако ГЕРБ се откаже от реформите, различията между нас ще се задълбочат и ние вече няма да можем да бъдем гарант на управлението", коментира Иван Костов. Според него най-лошото, което може да се прави в момента, е да се търсят пари за нереформирани сектори. Мартин Димитров пък допусна, че сините може да не подкрепят новия здравен министър Анна-Мария Борисова, ако тя не представи ясна, по дни и месеци програма за реформи.
Междувременно се пропука и консенсусът по анкризисните мерки със синдикатите и бизнеса. 4 бизнес организации и 2-та големи профсъюза поискаха вчера извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество заради едностранната подмяна на решенията на съвета за начина на издължаване на държавата към бизнеса. Както "Сега" писа, кабинетът отново наложи удръжка от вземанията на фирмите, но вместо 10% този път тя е 7%. Това условие не бе обсъждано със социалните партньори при преговорите по антикризисните мерки и предизвика масово недоволство на фирмите. Вчера МФ качи на сайта си механизма за уреждане на задълженията на бюджета към фирмите през Българската банка за развитие. Според него до вчера, 12 април, ведомствата трябваше да представят в МФ пълен списък на дълговете си, които ще бъдат включени във временен регистър. Подаването на заявките от фирмите трябва да приключи до 30 септември. Безспорните дългове до момента са около 550 млн. лв.
"Разбира се, правителството е в правото си да взема еднолични решения, но не без обсъждане в съвета. Ние може да не сме съгласни, но трябва да има обсъждане", коментира и лидерът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев. На извънредното заседание ще се настоява и за определяне на срокове за мерките. "Всяка от тях е свързана с административни или законодателни промени. Ако това не стане навреме, какъв е смисълът?", попита президентът на "Подкрепа". Съдбата на по-голяма част от мерките сега е неизвестна, тъй като от кабинета липсва информация кой и как работи по необходимите законодателни промени.
