|
| *** |
В кабинета ми тия дни се яви номинантът за здравен министър Анна-Мария Борисова - невероятно интересен случай. За да се изразя по-елегантно, смятам, че има психика, по-богата и от моята.
Тя нахлу в кабинета и ме почна от прага:
- Не си мислете, че остеопорозата е женска болест! Никой не е застрахован, а аз не съм момиче за поръчки и никога не съм била, че да ви уреждам на всички лекарства по позитивния списък. Мога естествено да ви препоръчам медикаменти на световно ниво, разбира се на пазарни цени - достатъчно е да цъкнете в Гугъл моето име и веднага ще ви излезе реклама на едно лекарство с моя снимка. Аз не знам как са си позволили да ми вземат снимката без мое съгласие, но лекарството е добро, повярвайте ми.
- Искате ли да поговорим за поведението и психиката ви? - опитах се да овладея положението. - Легнете на тази кушетка и се отпуснете...
Борисова ритна крачето на кушетката и тя се килна на една страна.
- Знаете ли, аз провеждам политика на твърдите крака. Обичам костната патология! А тази кушетка, погледнете как се клати, клати, клати, клати... Знаете ли на какво я оприличавам тази мебел, на която трябва да се проведе реформата на съзнанието ми? За мен тя е един кораб, с който трябва да стигнем до оня жадуван бряг...
- Оставете лириката - помолих я аз, чувствайки се безсилен пред този психически ураган. - Кажете ми какво смятате да правите в министерството, наясно ли сте с какво се нагърбвате, имате ли някакви идеи?
- О, аз съм пълна с какви ли не идеи и всъщност съм такава бърборана, че не мога да спра да говоря. Понякога ми става мъчно. Хората бързат да се подиграят на такива като мен чувствителни натури.
- Ще ви кажа защо. Твърде много се умилявате на плюшени мечета и детски песнички. Това е разбираемо и допустимо в интимна, в семейна среда, но за публична фигура е дори конфузно. Виждам също, че опасно възбуждащо ви действа публичността. От момента на номинацията ви за министър вие сте в някакъв транс. Вие сте, извинете, като в любовен спазъм от прикосновението с широката публика. Вашата нова публичност е равна на екстаз. А от екстатичното състояние до изстъплението крачката е много малка и не ви я препоръчвам, особено пред хора. Нали говорите за политика на твърдите крака - стъпете по-здраво на земята. Българинът, трябва да знаете, е малко консервативен по отношение на психо-поведенческия профил на управленеца. Имайте предвид, че всяка ваша по-емоционална дума ще бъде посрещната грубо и сардонично - с присмех, ирония, презрение. Трябва да знаете това и да не се травмирате от обществените обноски.
- И какво ще ми препоръчате?
- Усмихвайте се. Затворете в себе си радостите на богатата психика и общувайте с публиката по-сдържано. Ще ви бъде трудно, но ще разберете, че така всъщност се съхранявате. Просто се усмихвайте.
Не знам дали ме разбра добре, но на лицето й цъфна нещо глуповато-позитивно.
__________
ПП. ВНИМАНИЕ! АВТЕНТИЧНА НОВИНА! С думите "Аз само ще се усмихвам" предложената за министър на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова отговаряше на всички въпроси на журналисти в Пловдив, свързани с министерския пост, предаде репортер на радио "Фокус" - Пловдив.
