Един облак броди над Европа.

Облак прах, образувал се от изригването на исландския вулкан Ейяфятлайокутл - еми то и аз да се казвам така непроизносимо, и аз ще изригна в недоволство.

Най-забележителната последица е спирането на полетите над по-голямата част от континента - "Прах от вулкан приземи Европа, ("Монитор"); а вече и у нас - "Небето над северна България опустява" ("Стандарт").

Заради тежката ситуация нашият стар материк е сравнен в "Новинар" с пациент в тежко състояние: "Европа в будна кома след облак дим от Исландия". Друг пациент споделя пред същия вестник: "Извънземните смятат, че прекаляваме с удоволствията... Чакат ни природни катаклизми".

Както винаги при мащабни катаклизми, геологията и физиката не са достататъчно и задоволително обяснение. Облак прах в очите на читателя хвърля "Труд" на 1-а стр., където фаталистично се възгласява: "Образът на звяра над Европа". Въх. Снимка на трите вулканични кратера трябва да ни внуши тоя зверски образ. Всъщност, ако човек не знае, че това са вулканични дупки, картината е тип абстрактна и зрителят може да види в нея както звяр, така и елементи от нафтова печка или комбайн.

На същата страница плува още един черен образ, наподобяващ прах и кондензирани капчици, висящи в атмосферата - Звяра на съдебната система Черничкия от Плевен. "Американският посланик предупреди: Облакът на Красьо тегне над съда". И ако вчера в България се очакваше "Черен дъжд" ("Стандарт"), митичният Красьо действа на магистратите като черна градушка. Този тъмен субект вече е предмет на разговори на най-най-високо ниво - на прелитащия примерно ще ли му обърне някогаш внимание посолството на Съединените щати? Риторика, брат ми, отговор не искам.

Ех, лоша работа е ерупцията - никога не е в подходящо време; еякулацията например може да е преждевременна, своевременна или закъсняла, но ерупцията винаги е нечакан и неискан гостенин.