|
| *** |
Обаче депутатът е бетер човек и - прави, струва - все гледа да докопа мандат. Понеже депутатската професия се оказа изключително доходна. И изобщо не се изисква кой знае какво - както каза едно наскоро влязло в политиката коте: "Ами само трябва да те турят у някоя котерийна партийна листа, ама на избираемо място!"
А после депутатът (респективно депутатката) така решава съдбините на народа, че този народ най-цинично (понеже има свобода на словото) си проклина орисията.
Но на депутата хич не му и пука - важното е той да е добре. И удари ли парламентарният звънец, се прави на ударен...
България е парламентарна република. Така е, както ни набиват в главите, по конституция. А конституцията (съвсем ни го набиват!) е основният закон и трябва да се спазва - лабаво няма!
Кой обаче реши да сме именно парламентарна република?
Да сме парламентарна република, за сведение, го реши Великото народно събрание. Така било по конституция. Т.е. имаме пълно затваряне на кръга (дето си е май един от ония обръчи от фирми): парламент решава държавата да се управлява от парламент. Има си хас да си докопал власт, пък да я джиросаш на друг.
Ама трябва - ще рече наивно някой - да се пита народа!
Референдум, а? Че нали народът ще се обърка, ако трябва да решава каква да е формата на управление! Направо свят ще му се завие, ако трябва да избира между република и монархия, а после (евентуално) - между парламентарна и президентска република (щото, както се видя, монархията вече няма шанс - само малоумни ще гласуват за Горския Цар Рилски).
"Народът не е дорасъл за такива референдуми" - много яко ни го наби един политически Соломунчо от след игото. Да, решаването на такива въпроси е работа на избраниците. А на народа работата му е да избира тях. Народът друга работа си няма. При тая безработица...
Именно затова и законът за референдумите е направен така, че да не се обременява излишно народът. Е па нали всичко се прави за улеснение на народа. И в името на народа. А както е тръгнало, май ще е най-добре всяко народно събрание да си избира следващото - защо народът да изпада в недоумение и току-виж гласувал не за когото трябва, каквито случаи се нароиха според някои.
Проблемът обаче е в друго. Имаме президент, който се избира пряко от народа. И неговите правомощия са доста ограничени, защото са гласувани именно от парламента.
И всъщност се получава какво? Народът си избира президент, държавен глава си избира, а депутати някакви (с извинение!), котета котерийни (без извинение), напъхали се в (дал Бог!) партийни листи (понеже мажоритарно кой ли пък ще ги избере и за домоуправители на еднофамилни жилища), са му орязали правомощията.
Което впрочем напълно логично ни навява и мисълта: "Абе щом му позволяват на народа да си избира президента, егати и институцията!"
Но то пък и парламентът е една институция - нали тая пропорционална сбирщина (тук е моментът прокуратурата да се самосезира, че съм неизвестен извършител на сбирщината!) пак е избиране от народа! И няма какво да се чудим, че хем сме парламентарна република, хем председателят на парламента (вече и председателка) има най-ниския рейтинг сред тъй нарочените политици. А често и не фигурира в класациите. И единственият принос май е, че дава хляб на карикатуристите, за да изхранят семействата си. Което, разбира се, не е никак смешно.
Ех, народе...
