|
| *** |
Миналата седмица се правя на умен. По-точно - крача с приятно оформена творческа работничка по редакционния коридор. Хванал съм я през кръста, както се полага това да направи стар печен колега, тръгнал да преведе представител на задаващата се бодра журналистическа смяна през лабиринтите на вестникарството, и кой знае по какъв точно повод й се фукам, омагьосвам я:
- Бе, то още Платон - викам й, - го е казал "Знам, че нищо не знам"...
Обучавам аз момата, правя се на умен, а край нас дама в края на добрата средна възраст. Мие коридора. Мие и, ей така, както размахва парцала, само вдига отрудена глава и ме поправя:
- Не Платон, а Сократ!
Какво се оказва?
Оказва се, че чистачката е чистачка само според щата. Иначе е завършила философия в Софийския университет и дори дисертация по специалността била защитила, но от два месеца е съкратена. И ето, наложило й се е да се преструктурира...
Кой знае защо, но не ги обичам богаташите! Обаче, дето казват литературните критици, не съм цялостен в логиката на образа си. Тръгнат ли същите тези богаташи да ме черпят, и веднага започвам да ги понасям. Понякога, седнал на масата им, дори си викам "Абе чак пък толкова изроди не са!" И ето, веселя се вчера с тежък бизнесмен - финансист, предприемач, инвеститор - бе общоизвестен строител на съвременна България. Джипът, дето го чака навън на паркинга - автобус! Съчленен! Вратовръзката му - колкото поне десет мои пенсии! И от всеки от джобовете му звъни телефон. А келнерът, който ни обслужва, гледам го, направо ще припадне от величието на момента... Какво научавам обаче на следващия ден за същия този супер баровец? Ми то и той преструктуриран! Сега крупен строител на съвременна България, но само допреди двайсетина години - обикновен и най-редови барман в къмпинг "Сините камъни" на трийсет и седмия километър на пътя от Габрово за Горна Оряховица... Краде на дребно от надценките на питиетата, дето продава, и мие чаши, та свят му се завива...
И като захванах аз да се вглеждам по-внимателно в демократичното европейско всекидневие, дето ни заля, открих какво? Ми то навред преструктурирани! Дето вика народният гений "Игла да хвърлиш - на преструктуриран ще падне":
Продавачката на билети за градския транспорт на автобусната ни спирка - научен сътрудник по микробиология... Богаташката, дето я гледам по родителските срещи, овесила на врата си златен кръст по-голям и от кръста на патриарха, на която класната на внучката ми само дето ръка не й целува, защото отпусна пари за някакви ремонти в училището - бивша склададжийка в "Плод - зеленчук"... Плочкаджията, който облепи банята и клозета на съседите Иванови - инженер-конструктор на мотокари... Генералът, дето мине не мине седмица и хоп - явява се да ни обясни по телевизията като как ще премаже корупцията по границите - ветеринарен техник...
Преструктуриран до преструктуриран!
Седнах аз една вечер да разкажа на жена си за откритията си, а тя знаете ли какво ми казва? Вика ми:
- Така е! И тебе, като те гледа човек, вика си: "Ей, мъж, та дрънка!", а на сутринта какво?
- Какво? - питам я.
- Преструктуриран! Какво!
Много са гадни жените! Това ще ви кажа! Особено собствените...
