Под "лоши и преструктурирани" БНБ разбира кредитите с просрочие над 3 месеца и тези, при които заради влошеното финансово състояние на кредитополучателя заемът е бил предоговорен - например удължен е срокът, намалени са вноските и т. н. Това значи, че не всичките 4.87 млрд. лв. са безвъзвратна загуба за банките и някои може би ще бъдат изплатени. Миналата година от БНБ заявиха, че риск за банковата система ще има, ако размерът на лошите кредити надхвърли 16%. Тогава ще трябва да се взимат специални мерки за защита на трезорите.
Най-сложна е ситуацията с лошите жилищни кредити, които са скочили 6 пъти - от 2.6% преди година на 12.06%, или от 206 млн. лв. на малко над 1 млрд. лв.
Сложно е положението и с потребителските заеми. Към края на март банките са раздали 7.7 млрд. лв., като близо 1.1 млрд. лв. от тях, или 14.15%, са проблемни. Миналия март лошите кредити за потребление бяха само 5.13%.
Процентът на необслужваните заеми на бизнеса също расте бързо - за една година от 4.2% е станал 12.1%. От миналогодишните 871 млн. лв. дългопросрочените фирмени заеми са стигнали 2.6 млрд. лв. Принос за този бум има и държавата, която бави плащания за над 2 млрд. лева на компании, изпълнители на обществени поръчки. Въпреки обещанията на премиера Бойко Борисов дълговете на държавата към бизнеса да се погасят в средата на април схемата за разплащане през Българската банка за развитие още не е заработила.
В данните на БНБ има само едно "успокоително" нещо: през последните месеци лошите заеми са нараствали средно с по 300 млн. лв. месечно, докато през март 2010 г. са се увеличавали "само" със 144 млн. лв. на месечна база.
Данните не са изненада за финансовата общност.
Още в началото на 2010 г. директорът на Пощенска банка Асен Ягодин прогнозира, че проблемните кредити ще нарастват и този процес със сигурност ще продължи през първото тримесечие, а може би и след това. "Влошаването на кредитните портфейли на банките ще спре, когато икономиката започне да излиза от кризата", смята Ягодин.
Според Виолина Маринова, главен директор на Банка ДСК и шеф на Асоциацията на банките в България, леко подобряване на положението ще има едва към края на годината. "Очакванията ни за 2010 г. са евентуално още малко да се влоши качеството на портфейлите на банките. Зависи как ще се развива икономиката и в каква посока ще се движи безработицата", коментира Маринова.
Според БНБ увеличаването на лошите кредити, което покачва и разходите на банките за обезценка, не е проблем за трезорите, защото те успяват изцяло да го покрият с приходите от основната си дейност и дори продължават да работят на печалба. За първите два месеца на годината секторът е на плюс с общо 95 млн. лв. Увеличаването на лошите кредити обаче е в тежест на коректните потребители, защото много банки увеличават лихвите и таксите с оправданието, че им тежат много несъбираеми вземания. Формално трезорите нямат забрана да оправдават вдигането на лихвите заради увеличаване на лошите кредити в портфейлите си.
Кредитите за граждани и фирми от банки към края на март са 50.7 млрд. лв., а без овърдрафтите - близо 39 млрд. лв. Въпреки кризата кредитирането бележи годишен ръст, макар и слаб. Заемите за фирмите нарастват с 1.1% за периода март 2009 г. - март 2010 г. до 30.7 млрд. лв., а за домакинствата - с 4.4% до 19 млрд. лв.
Според Виолина Маринова, главен директор на Банка ДСК и шеф на Асоциацията на банките в България, леко подобряване на положението ще има едва към края на годината. "Очакванията ни за 2010 г. са евентуално още малко да се влоши качеството на портфейлите на банките. Зависи как ще се развива икономиката и в каква посока ще се движи безработицата", коментира Маринова.
Според БНБ увеличаването на лошите кредити, което покачва и разходите на банките за обезценка, не е проблем за трезорите, защото те успяват изцяло да го покрият с приходите от основната си дейност и дори продължават да работят на печалба. За първите два месеца на годината секторът е на плюс с общо 95 млн. лв. Увеличаването на лошите кредити обаче е в тежест на коректните потребители, защото много банки увеличават лихвите и таксите с оправданието, че им тежат много несъбираеми вземания. Формално трезорите нямат забрана да оправдават вдигането на лихвите заради увеличаване на лошите кредити в портфейлите си.
Кредитите за граждани и фирми от банки към края на март са 50.7 млрд. лв., а без овърдрафтите - близо 39 млрд. лв. Въпреки кризата кредитирането бележи годишен ръст, макар и слаб. Заемите за фирмите нарастват с 1.1% за периода март 2009 г. - март 2010 г. до 30.7 млрд. лв., а за домакинствата - с 4.4% до 19 млрд. лв.
