С номинирането и назначаването на проф. д-р Анна-Мария Борисова за здравен министър сънят ми се наруши и ме обхвана нервно напрежение - като обич и омерзение, като убождане в черния дроб при наркотичен екстаз.
Това е жена с темперамент, жена, с която искам да работя.
Не ме разбирайте погрешно. Чувствата ми са платонични, дори сенекиански - Сенека е казал, че всеки има право на лош вкус и погрешно мнение.
***
Сложих си венец от свежи кокичета, причаках Анна-Мария пред минсъвета, подложих й крак, тя се спъна и се озова в обятията ми. Не я оставих да ми благодари:
- Проф. д-р Борисова, бог да благослови чаровните ви скули и линията на усмивката ви! Да ви даде господ здрав кокал и кръшна снага! Не ви знам на колко години сте, ама не ви ги давам за нищо на света. Вие сте моят идеал за министър и аз искам да работя за вас. Чух, че се затруднявате в сформирането на екипа си.
- Но като какъв искате да работите? - изчурулика тя и от интонациите й повехнаха две кокичета.
- Има ли значение? - прегърнах я през кръста. - Това е въпрос на об-съж-да-не, госпожо министър. - Рязко се приближих до ухото й и прошепнах: - С шегите бяхме дотук!
- Но какво сте работили досега!? - подскочи тя и още две кокичета клюмнаха.
- Държал съм шлифера на Бате Бойко, танцувал съм с Румяна Желева, комуникирал съм фейс-ту-фейс и тет-а-тет с Цветан Цветанов и Цветелина Бориславова; а с тройната коалиция винаги и безпощадно съм се гаврил, писал съм срещу тях доноси, компромати, кратка вулканична проза, ерупции на гнева, от които още им пари на задниците и кашлят черен прах като въглищари. Съчинявал съм оди и елегии за ББ - и филипики срещу душманите. Накратко - аз съм неформален придворен поет с такова влияние, че ако Волен Сидеров седи на дясното коляно на Бате Бойко, аз съм му се качил на главата! Не ми ли вярвате?... Аз искам да ми повярвате! Просто досега вас са ви лъгали, лъгали, лъгали, лодката се е клатила, клатила и доверието у вас е спихнало като мях на гайда.
- Харесват ми вашите алегории... - разколеба се проф. д-р Борисова и две кокичета се съживиха.
- Моля ви се! И детски песнички снасям като пъдпъдъчи яйца: Който бие всяка сутрин сто момчета много яко, който дърпа триста плитки на пискливите лолитки...
- Достатъчно - спря ме тя, - предпочитам да римувате момичета с кокичета. В краен случай дамаджани с патладжани. Така е по-професионално, пазете си името на придворен поет.
Но аз така бях хипнотизирал министърката, че тя дори не забеляза кога сме се качили на автобус 111 и пътуваме по околовръстното.
- Елате с мен, ето тук - поканих я на нужната спирка и подадох ръка на слизане, - ето тук, да постоим на разклона за лифта към Алеко. Това не е намек, че имате нужда от лифтинг, вие сте не само чаровна, но истински красива, уверявам ви, че дълбоко ви уважавам, високо ви ценя - и то не заради административните ви качества! Доведох ви на този кръстопът като тип контрапункт и контраалегория на Оня разклон, разклонът за вилата ви, на който Бате Бойко бързаше да види един честен човек. Тук, на околовръстното, на разклона за лифта, ние наблюдаваме една група жени, паднали в най-долно безчестие. Това са доста грапави проститутки с лъх на кисело зеле. Не ги препоръчвам и на най-мръсния си враг.
- Наистина са мизерни - съгласи се д-р Борисова. - Но защо ме доведохте тук?!
- Вие сте министър на здравето! Не подушвате ли какъв развъдник на болести е тук? - сбърчих нос и зашавах артистично с ноздри. - Чели ли сте "Велика дидактика" на Коменски? Там пише, че образованието трябва да бъде игра, възпитанието е равно на любов, изкуството е изцеление. Мисля, че тук на този разклон, при тези жени, свърнали от правия път, има нужда от едно бързо реге в рими и дидактика. - И отново запях: Който мие всяка сутрин...
- О, млъкнете! - протегна ръце тя в спазматична жестикулация. - Най-добре ме оставете.
Видях, че работата се разсъхва, но все пак реших да искам пари за римите и приятното прекарване.
- Три начина на разплащане има при мене - протегнах десница, - в брой, кеш или на ръка!
Тя ме изгледа така сякаш искаше да ми внуши, че все пак съм по-луд от нея.
Кокичетата ми хептен се спаружиха.
Тя ме изгледа така сякаш искаше да ми внуши, че все пак съм по-луд от нея.
Не ми се вижда възможно