|
| *** |
Запали колата, потегли, а след няколко минути насрещна кола го заслепи и той видя тира пред себе си едва когато бе на метър от него... После нещо сякаш избухна в главата му и всичко изчезна...
...Когато дойде на себе си, стоеше пред една врата, а някакъв, когото околните наричаха галено "Пешо", му искаше всички данни. Иванов, още замаян, механично ги даде.
- А-а! - възкликна "Пешо" и се почеса по ореола. - Не си за тука, момче.
Иванов вече бе разбрал какво става и усети как го облива студена пот.
- Ама аз, такова - винаги съм вярвал в Господ... И двеста лева за църквата дадох. Недейте така, адът е за големите грешници, а аз какво - само чат-пат да съм излъгал някого...
- Не е било "чат-пат" - отбеляза "Пешо", докато гледаше в тефтерите си - Но не е там работата - тук пише, че винаги си вярвал само в парите и бизнеса си. Къде ти е регистрирана фирмата, а?
- В Индия, обаче аз само заради данъчните... Иначе съм си чист християнин.
- Е, като е в Индия - поемай по тези облаци и като стигнеш, питай за Рама, Вишну или който е там на смяна. Хайде, тръгвай докато не съм размислил, понеже Луци все ме топи пред Господ, че съм му крадял клиентите.
Иванов пое по облачната пътека, стигна до съответното място и ония, след като провериха, признаха: "Да, тук се водиш на отчет. Казвай в какво искаш да се преродиш и изчезвай, понеже сме малко заети - трябва да помогнем на нашето момче, дето там с Топалов..."
- В тигър - плахо започна Иванов - или поне...
- Ха - в тигър! - разсмя се оня. - Капризи, както ти си имал навика да казваш. Няма консумативи за тигри. Избирай между куче и прасе - или някоя птичка там...
Иванов се сети, че Коледа е след три месеца и заложи на кучето. Индусът плясна с ръце и...
- Виж ти - учуди се пазачът на фабриката, като го видя. - Казаха, че кучето е загинало с шефа, а ето че не е... Само да не ухапеш някого - предупреди го той и отвори вратата.
Иванов искаше да го накара да се обади на жена му да донесе пакет "Педигрипал", но ситуацията не позволяваше. Ето защо просто изръмжа и се промъкна покрай пазача. А беше наистина гладен.
Явно бе обедна почивка, работниците седяха на двора и хапваха донесеното от вкъщи. Скоро някой го забеляза:
- Я, на Иванов кучето! Много гладно гледа нещо, да му хвърля ли едно парче салам?
- Недей - спря го друг, - то само филета яде. Аз веднъж му хвърлих кренвирш - като научи шефът, искаше да ме уволни. Щяло да му се увреди храносмилането.
- Май си прав - каза първият. Я да не си търся белята, че тя и жена му е една кучка - ако разбере... Чиба!
Иванов искаше да се хвърли и да ги разкъса на място, но единият работник се пресегна към дебел клон и той реши да не задълбочава конфликта. Вместо това се насочи към административната сграда.
Там двама мениджъри пушеха, очевидно без да ги е грижа за клиентите. Иванов не се сдържа и по навик изръмжа.
- Я - Цезар! - възкликна единият. - а казаха, че заедно с шефа... Дай да му вържем една тенекия на опашката!
- Ти луд ли си бе - възрази другият - какво ти е виновно животното?
- А аз какво съм виновен, че Иванов ми обеща 1500 лева заплата, а ми дава само една трета от нея? Убеди ме да напусна предишната си работа, а после - кризата, та кризата... Това не беше ли тенекия, а?
Но млъкнаха, понеже от сградата излезе самата госпожа Иванова, сега собственик, управител и т.н. Бе с изцяло нов тоалет и бижута и гледаше игриво.
-О-о, Цезар - позна го тя, а после се обърна към мениджърите: - Я го вържете там някъде в задния двор, да не го виждам. Понеже ми напомня за съпруга ми и ме разстройва, нали разбирате - последното успя да го каже почти искрено.
Тук Иванов не издържа, скочи, но се блъсна в нещо и...
...Бяха се отворили въздушните възглавници и той излезе с мъка, а после извади и Цезар. Макар че сигурно дълго щеше да ги боли, и двамата изглеждаха невредими.
Иванов въздъхна облекчено, а после прегърна кучето. В неговата любов поне бе сигурен, а хората са едни зверове...