Преди няколко години, на върха на коалиционната си слава, Доган бе споделил благонамерено с шашнатия от величието му народец: "Не ми стига България! Искам да правя политика в Брюксел!"

Под "правене на политика" наместникът на Аллах по нашите земи явно разбираше връткане на колкото може повече обръчи от фирми около своето гъвкаво кючеклийско кръстче. Тъпите бюрократи в Брюксел обаче под "правене на политика" разбирали нещо друго, та заверата увехна.

Че на Доган България не му стига, е известно отдавна, още от началото на демокрацията, когато искаше за по-пряко да ни води към Европата през Босфора. Пък наскоро, къмто края на демокрацията, и азиатското Чанаккале обозначи като европостремителен дестинационен ориентир.

Липсата на родни качествени кадри също принуждава националните кадровици много често да се оглеждат оттатък Драгоман, че и оттатък океана биля. Нямаме, бе, нямаме квалифицирани специалисти, нямаме компетентни организатори, нямаме предприемчиви ръководители! Дето се вика на изискан диалект из елитните среди, нема материал, нема чип, нема нищо!

Затова селектираме отвън, в импортен план. Тук наш човек се издигнал в музея Гугенхайм до лъскане на позлатените полилеи с пуцинг - хоп, да го цаним министър на земеделието (щото древните тракийски селяндури ходели с гугли, затуй). Там наш човек в квартален филиал на Сити Банк пробил в кариерата до заместник-главен камерхер - хоп, на финансите.

Така постепенно стана традиция премиерите да забърсват важна част от управленските кадри я от средно възмогнали се обитатели на задграничните онгъли, я от резервната квота на доболничната психиатрична помощ.

То и на Василя Кунчев, именуем Лъвский, ако става дума, му бе тясна Българията. Ама в съвсем друг аспект - благороден и жертвоготовен. Смяташе човекът, след като освободи своя народ от агарянско иго, не цар да става, а да отиде да освобождава други народи.

Тук вече опираме до проблема за прераждането. Божидар Димитров, примерно, претендираше да се е преродил в Дякона. Вежди Рашидов - също. Но по шефска линия предложи на Бойко Борисов да е съвременния Стамболов. А наскоро реши да възкреси братята Евлоги и Христо Георгиеви - щяло му се да чучне бронзовите фигури на първостроителите Бойко Борисов и Симеон Дянков от двете страни на входа към българския Лувър.

Обаче Бойко не иска да е нито Стефан Стамболов, нито Евлоги Георгиев. Левски му се иска - няма да го джироса на подчинените си, я!

В медиите цъфна секретна стенограма от среща в премиерския кабинет:

"БОРИСОВ: Цецо, сега е моментът да се справим окончателно и безвъзвратно с организираната престъпност в България!

ЦВЕТАНОВ: Тъй вярно, Генерале, това с "момента" го произнесохте исторически.

БОРИСОВ: Щото няма вече "Аз ги фащам, те ги пущат", няма да посмеят!

ЦВЕТАНОВ: Тъй вярно, Генерале, щото а са посмели, а са го отнесли исторически като куцо пиле домат.

БОРИСОВ: Обаче, за да се справим с организираната престъпност, трябва първо да я организираме, че сетне да я ударим. Нашата престъпност не е организирана и затова не можем да я преборим, ясно!

ЦВЕТАНОВ: Тъй вярно, Генерале, ясно и половина!

БОРИСОВ: За три дни, Цецо, заповядвам престъпността в България да бъде организирана, проследена, уловена и ликвидирана!

ЦВЕТАНОВ: Тъй вярно, Генерале, ликвидирана и отгоре! Ами после, Генерале, след като освободите своя народ от организираната престъпност, какво ще правите, цар ли ще да му станете?

БОРИСОВ: Ще създам престъпност при други народи, ще я организирам и ще отида да ги освобождавам от организираната престъпност..."

Такива ми ти работи. Тясно е отечеството за големите отечествени фигури. Тясно е и за Бойко Борисов. Илюзия е, че ще го запазим за нас!