|
| *** |
- И да не ти се случат некои евентуалности, жална ви майка - по обичая си ме напъти той.
С дадените ми шифровани координати се озовах във вилната зона на N-ския градец. Пред портала на едноличната му фирма "Първа частна отбрана" чинно чакаха офицери от последното съкращение в българската армия. Мимоходом отбелязах неколцина щабни генерали и един контраадмирал.
Старшината ме очакваше пред командния бункер в сянката на избелял рекламен чадър "Coca Cola".
- Малко ви е тънък противоракетният щит - обърнах внимание.
Очаквах да изригне: "Или си тъп, или си служил при мене!", но Жална ви майка само ме погледна снизходително и стартира разбора на ситуацията.
В очакване кога американците ще поискат военна база, старшината бе положил основите на цял казармен комплекс. Срещу договор за охрана общинската управа на N-ския градец му бе отстъпила допълнителна площ. А социални помощи се даваха само срещу бележка от "Първа частна отбрана" за отработен норматив.
- Ще възстановя Трудови войски! - радостно се закани старшината. - Къркала е от стара коза яре, па съм си и козата, жална ви майка!...
С трепет очаквах моята задача. Преди много години от негова страна ми бе поставена окончателната диагноза "физически несъответен и уставно изостанал". Търсеше ме само при липса на друга възможност.
- Разкрили сте широк фронт - вметнах с разузнавателна цел.
- Провеждам курсове за охранители и... - сниши тайнствено глас - ...сформирам опълчение. Чичо Симчо!...
Яви се човек висок, кокалест, досущ известния от култовото столично заведение "Српска скара" майстор Миро.
- Кадет Рилски - представи се с достойнство.
- Това не е ли...? - понечих да попитам.
- Той е, жална ви майка! Чичо Симчо, не се чуди като Напальон пред Вакарел!...
- Пред Ватерло - подсказах тихо.
- Ти да мълчиш, когато разговорят старшите офицери! - скастри ме старшината.
- С толкова имоти... - не можех да сдържа учудването си.
- Има да отработва 800 дни, жална ви майка! - с нетърпящ възражение глас ме прекъсна старшината. - Турил съм го начело на опълчението. Чичо Симчо, отпочвай кастинга!...
Кадет Рилски се оттегли възпитано.
Едва сега разбрах какво чакаха на портала смутените офицери.
Старшината ме покани в спалното помещение. Червена мокетена пътека водеше до "леглото на героя" в дъното. Опънато безупречно, оградено с ширити, с българското и американското знаме от двете страни. А от портрета на стената навъсено гледа генерал-лейтенант Бойко Борисов с фуражка като ритуална погача.
- Не се ли полага само на загинали от поделението - деликатно запитах.
- Кой да ги чака, жална ви майка - въздъхна старшината. - Има нови евентуалности. Нали той каза да бъдем активната страна за базите - посочи премиера.
Под строгия поглед на генерала получих задача да организирам неговото и на посланика на САЩ посещение в съпровод на отбрани медии. Старшина Къркалов кандидатстваше за прием на затворници от Гуантанамо. Хем всичките, не по-малко.
- Пружинки ще ги направя, жална ви майка! - размечта се и ме огледа от глава до пети.
И аз криво-ляво бях издържал школата му. По-зле нямаше накъде.
- Изискването е затворниците да бъдат интегрирани - опитах да обясня. - Да придобият професия...
- Кой каквото му душа иска - обеща старшината. - Разполагам с тухларна, бетонов възел, бостан, свинеферма... Който се опъва, ще бръсне на сухо портрета на Бин Ладен. Ясен ли съм, жална ви майка!...
Разборът продължи на шарена сянка под чадъра. Попихме мастика, попяхме на воля "Не плачете, новобранци", "На границата дренките узряха", "Рамо, Рамо, друже мой"...
Нямам представа как се прибрах. Спомням си, че на излизане го чух да нарежда на кадет Рилски:
- И утре да заведеш всички на Баня! Полага се по устав, жална ви майка...
