Какъв обрат може да вземе животът на човек, спечелил от тв игра, зрителят разбира от премиерния спектакъл на Сатирата "Тайният живот на мисис Уайлд" под режисурата на Боил Банов. |
И при разчитането на сюжета от режисьра Боил Банов, и при сценографията (Вечеслав Парапанов) водещ е "двуизмерният" принцип. Зрителят съпровожда Милдред Уайлд както в истинския й живот, където всичко се руши и загива, така и в сънищата й. Постоянната гледка се състои от легло, маса с телевизорче и закачалки с дрехи, тоест почти всичко, което съставлява имуществото на Милдред и Рой. Но завърти ли се сцената, пред публиката се завихрят чудновати образи, населяващи сънищата на главната героиня: Зоро, но малогабаритен и с достопочтено шкембе (в запомнящото се изпълнение на Диян Мачев); пак той се появява в ролята на танцуваща балерина; млад есесовец с карамфил в ръка; мексиканци, търгуващи с тикви и низан пипер. Комични, дори повече, са хората от плът и кръв, с които мисис Уайлд споделя истинския живот: плешивият й съпруг (Стефан Щерев), нагъващ по цял ден сладкиши; похотливата, възстара, запусната хазяйка (Мария Статулова); месарят, изпедепцал се в кюфтетата с форма на сърца; пияната монахиня. Неузнаваема е Александра Василева в ролята на зълвата, която краде мръвки от кухнята на лудницата, където работи, и ги крие в сутиена си. Сами по себе си тези образи говорят за естеството на хумора, който спектакълът предлага и който си има вярната публика. "Тайният живот на мисис Уайлд" е в същността си актьорско представление, така че най-много Боил Банов е сполучил в разпределението на ролите. Иначе историята за тв игрите като една голяма манипулация май доста се "поизноси", за да предложи нещо ново.