|
| *** |
- Лумпенов, иди да отразиш протестите на академиците.
- Защо аз, шефе, аз съм по светската хроника и внезапните забременявания, да иде Кретенски, той е по науката и безредиците!
Шефът пак подимя, пък пак каза:
- Лумпенов, опитваш се да мислиш, а не ти плащам за това! Отиваш и отразяваш. И виж там нещо по-пикантно, да сграбчи читателя право за азбуката!
Какво да правя - отидох на площада. А там - човек до човека и всички са академици. Скандираха нещо на латински. Държаха плакати - видях на един да пише "Е=MC2", на друг пък пишеше "Категоричен императив!" и бе нарисуван penis erectus с най-дребни анатомични детайли.
- Много сте, бе! - подръпнах за брадата най-близкия академик.
- Видите ли - каза ми той, - прочее всъщност така е.
- Да не сте внесли академици с рейсове от съседни страни? - изгледах го строго.
- Пардон-моля-извинете! - дръпна се академикът. - Несъстоятелно във всички измерения!
И тръгна с група скандиращи "Правете наука, не война!", като от време на време се обръщаше да ме погледне мръсно.
Позавъртях се да видя как тече протестът.
Атомни физици носеха чучело на министъра, спряха на кръстовището, обругаха го на нано ниво, а после ритуално разбиха в главата му ядрото на атома пред възторжените очи на тълпата, крещяща стръвно "Гаудеамус! Гаудеамус!"
Литературоведи опитаха да обърнат лек автомобил, но не успяха, а един от тях се сецна и техни колеги медици го поведоха при ходжа чекръкчия. Останалите литератори тръгнаха към парламента, скандирайки "Литературоведи, а не литературовъди!"
Някакви световни научни светила в областта на нещо там по растенията тръгнаха да разбиват витрините на банка с намерение после да я запалят, но бодигардът, пенсиониран военен, ги подгони с ритници. Фолклористи дюдюкаха отстрани и го кълняха със събрани на етнографски експедиции старобългарски клетви.
В далечината се появи плътна редица полицаи от звеното за борба с особено опасните безредици, шлемовете им бляскаха, щитовете им чернееха, краката им тропаха. За миг тълпата се люшка назад, но после се окопити, стегна се и започна да хвърля към полицаите прашасали томове академични трудове. Ударените униформени се строполяваха, техни колеги ги завлачиха обратно, писнаха линейки, академици ликуващо ревнаха, кашляйки астматично.
Дотук добре, обаче за репортажа ми трябваше и малко кръв да се пролее, та да се заинтригува читателят от научните неща. Не щеш ли, пред сградата на Министерския съвет протестиращи академици се готвеха да излеят символично няколко банки синтетична кръв, създадена от тях след много дни и нощи напрегната научна работа. Приготвих се да щракам с фотоапарата, но се оказа, че по грешка са получили синтетична урина. Без да влизат в подробности, я изляха на жълтите павета, а аз въпреки всичко направих няколко кадъра, после с фотошопа щях да накървя ситуацията.
И тръгнах към редакцията.
