Вежди Рашидов: ...Вижте, ако в театрите ние направим колбасарски реформа, това не би било честно спрямо артистите.
Анна Цолова, бТВ: 200 грама оттук, 300 грама оттам режем.
ВР: Това не е честно! Затова - аз съм що-годе полуинтелигентен човек, хайде така да го кажем, вижте, там са съдби на много хора. И пак ви казвам, дори в малките театри има безкрайно талантливи хора и тяхната съдба не може да се реже както се реже парче сирене. И затова тази реформа не случайно, защото касае интелектуалци, касае талант на хората, това са по-различните хора, по-талантливите хора в обществото ни, това нещо трябва да стане много спокойно и плавно, без истерии.
АЦ: Да де, но те казват, че ако им махнете 20%, чрез решението естествено на Симеон Дянков 20% съкращение на разходите, някои от театрите просто ще затворят, защото няма да могат да съществуват.
ВР: Ами... изборът е много личен. Министерството на културата не управлява театъра. Театърът си има директор. Когато един бюджет, който правителството ни спуща и ние сме длъжни като има министерско постановление да го изпълняваме, защото колкото и на мен да ми се иска да дам повече пари на театрите, аз ги нямам в касата си.
Виктор Николаев, бТВ: Вие сте изпълнител. Вестител на лошите новини.
Вежди Рашидов: На мене, в моята каса са спуснати от правителството толкова. Ми кво да направя, така се случи в живота - аз да понеса негативите. Добре, в името на това няма да позволя нито театри да се закриват, нито културни институти!...
ВН: Сливането не е ли - като се слеят два, не стават два, става един, тоест единият става излишен... Сливането не е ли закриване на единия?
ВР: Какво значи... Ами не знам дали е закриване, сливането е оптимизиране на театрите, за да могат да бъдат по-сплотени и по-работещи.
(...)
ВР: За Хаити няколко думи, за да не пропусна. Вижте, за първи път, не се е организирало такова нещо, тъй като тук-таме бяха се прокраднали писания в западните медии, че България и Румъния и още некои страни най-малко са направили за Хаити. Въпреки че аз мисля, че българите, особено бТВ, вие направихте няколко концерта, са активни за Хаити. Винаги сме били съпричастни.
АЦ: Милиони се събраха за бедстващите там.
ВР: Да, да, винаги сме били съпричастни. Сега, без да искам, ми дойде една идея, която да осъществявам, и тя става, мисля, че и за българската публика е добре, да направим един балкански концерт голям, от осем държави певци, най-известните. Сега ще ви ги кажа, набързо ще ги прочета. Един голям концерт, като тук ще присъстват и министри, и дипломатически... (завалва нещо), под патронажа на премиера, го помолих да ми даде патронажа, Малтийският орден, ще дойде външният министър на Малтийския орден, хора, които се занимават с благотворителност.
ВН: Идеята е да вдигнете наново разрушения театър, така ли?
ВР: Под патронажа на френския министър Митеран, който в Европейския съюз постави въпроса министерствата на културите да се обединим, за да възстановим театър "Триумф" в Хаити, който е разрушен. Театър и кино. Мисля, че като Министерство на културата, прекрасно е, че ние вече сме изпреварили идеята на Митеран.
ВН: Сега ще кажат актьорите, всичко Мара втасала с нашия театър, ние в Хаити ще строим. Но все пак инициативата е много...
ВР: Говорим за... Вижте, по тази логика аз казах нещо. Ако по време на криза просто материално да се оправим, нека да не ядем по три пъти на ден и да не си купуваме скъпи дрехи, защото много голяма криза е. Така, дето на Иванчо вица: продадохме мама. Мисля, че не е най-валидният виц. Това са тези крайните сега. Животът продължава. Да, малко стягаме коланите, просто има криза. Но не значи, че умираме, нали? Нали нещо трябва да се случи?
АЦ: Дано продължим да живеем наистина.
Вежди Рашидов: Ще продължим. Кризи са минали, войни са минали. Вижте, има такъва, случи се такъва криза, не е първата и последната за България. България е минала през много катаклизми. Ше мине, ше замине. За съжаление е тежко. Това е положението. А да се върнеме на Хаити. Значи концерта, така: ши бъди на 12 януари в Зала № 1.
ВН: А, януари не, ами...
АЦ: Януаари?!...
Вежди Рашидов: Пардон!
ВН: Аз ще ви кажа...
ВР: Абе я помогнете!
ВН: 30 май, неделя, от 18 часа.
ВР: Май! Май, бе, май! Аз на януари ли отидох? Леле колко съм... Добре, де, грешка на езика. Точно така. Под патронажа на министър-председателя, казахме, Малтийския орден.
АЦ: Кои ще пеят е важното.
ВР: Днеска ше се свържеме с госпожа Кристалина Георгиева, за да я поканим, защото тя ни е ресорния. Ши има изненади, има записи на много известни хора от Европейския парламент и от европейските министри. Този апел ше го окрупним, ще стане една масова европейска проява. Една крачка на югоизточните държави към Европа.
АЦ: Трябва обаче да приключваме за съжаление.
Вежди Рашидов: Така. Имаме Гърция, Турция, Македония, Хърватска, Румъния, Босна, Херцеговина, Сърбия. Васил Найденов, Елица, Стунджи, БТР, Мариана, Орлин Горанов, Гърция - трупа "Микро", от Турция идва един от най-големите им певци - Ферхат Вючер с оркестър "Метропол".
АЦ: В концертна зала 1 на НДК. Има билети, нали?
ВР: Да. От Македония - Владо Яневски, Хърватска - Тони Цетински, от Румъния - /.../
ВН: Зарибихме ги!












