Карлоф слушаше отчаян между падушките баладата "Чукам на небесната врата". Да, той е шерифът, връщащ значката си, защото му притъмнява, защото тежък облак надвисва над него. Мобифонът отчаяно писна: "Тревога, действайте" и в един момент пребори дрезгавия Дилън. (Нали ме уволниха?!)

- Не се занасяй, Фил, няма достатъчно хора. Тръгвайте да вардите откъм драгалевското шосе. Син ангел ще прехвърчи тази нощ!

И ето ги със Злати Златев Златния в жълтия Форд на околовръстното, всеки с по едно списание Ева в ръце. Синият ангел гледаше замечтано и надменно от корицата. Някои колеги по погрешка получиха списание Адам, а там се мъдреше жив дявол. Карлоф заизучава описанието на издирваните лице и тяло.

- Не била гладна, била жадна.

- Иска да ни изпие кръвчицата - проломоти Злати.

- За власт бе, тикво. Ходила в Ню Йорк, мерила шапки, уморила се.

- Ние че й скроим капата, партнър - засмя се слънчево Златев. Радиото се разпращя и един глас залая нюрнбергски речи.

- А? Много опасна?! Владее кво? Трай кон до...? - мъчеше се да разбере Златния. - Докога да трае коня?

- Докато каже началството, бе - каза Карлоф и го поведе да се поразтъпчат.

- Та с какво е въоръжена?

- Родена е на 9 август. Нагазаки. Сам се сещай!

Злати се опули. Майко мила. И той зачете сводката. Така-а-а, по-авантюристична от майка си и баща си. Не е пушила, само е палила. Оп-п-а! А 34-те горски пожара от вчера? Сега го правела понякога и от каприз! Под-пал-ва-чи-те в Сибир!!! Уж син ангел, а пие чисто черно кафе и е в черен костюм, който я затваря, защо?

- Защото нощта е теменужна, дедукцио - прекъсна го Фил, - забележи, сменя прическите си. Сега може да е с мустаци или като Слави.

Уморен от размишления, Златев се отдалечи за уринотерапия.

-А-а-а! Следи! - изкрещя той. Фил затича, разкопчавайки кобура си.

-Обувки Миу Миу, бутикови, с лявата накуцва - авторитетно обяви Карлоф - тичай след Макс и Мара, аз ще гоня ангела. Уж щеше да хвърчи.

Извадиха пистолетите и се хванаха с две ръце за тях, като за брадви. След броени крачки паднаха и двамата, но го минаха залягане под вражески обстрел.

- Ей, да не тръгнем по клиничната пътека, ей! А, ето и книга: Далчев - това ще е свръзката. На последната страница пише: разчитам главно на себе си, това ме прави много по-самотна.

- Значи Далчев сигурно е напуснал страната. Как ухае! "Хипнотична отрова", създадена на "8-ия ден" от март!

- Интуицията ми шепне "Интуишън" - възрази Златния.

Двамата се върнаха при патрулката. Радиото изригваше само статично електричество. Прелетя врана и пусна писмо с водна лилия-знак:

"Вдигай блокадата, всичко се промени! Синият ангел не е в бялата книга, а в червената. Мир до прага, де гонят се жълти листа, повтарям, мир вам..."

Ясно. Повтарям е кодова дума, писмото е автентично. Свикнал с лъкатушещия мисловен процес на шефа, Карлоф бе винаги готов да насочи оръжието вместо към престъпника към себе си и да се гръмне. Спокойно де, носеше бронирана жилетка.

- Какво си се вторачил?

- Виждам я с малката й червена рокля и двете леви обувки...