В понеделник се наложи да отложим оперативката, понеже някакви хора настояваха да говорят с Главния. Когато свършиха, бяхме информирани, че били представители на прокуратурата и главна дирекция на затворите и... трябвало да помогнем.
Някой се обади, че миналата седмица отказахме помощ дори на местното училище, та на тия ли... Но Главният справедливо отбеляза, че той ученик едва ли щял да стане отново, та - приоритетите били други.
Та - в близкия затвор станала авария и трябвало да помогнем. Не, не с пари - държавата средства имала, но докато се направи необходимата организация... Та тръгнали са хората да помолят ей така, човешки - всеки да вземе временно по някой затворник - кой колкото може. Дали пример с правителството, което прие талибан със семейни ценности, а ние сега да приемем някой икономически - колко му е. Нито е убивал, нито е изнасилвал - сгазил човекът някъде лука, всекиму може да се случи. Щели да ни подберат най-безопасния.
"Най-безопасният" се оказа бивш министър на нещо си там. Докараха го човека и чухме накратко историята му. Значи, подписвал си той всичко както винаги, но поради недоглеждане на екипа му станала малка грешка и с поредната си заповед разрешил Дунав мост да бъде предаден за скрап. Човещина, всекиму може да се случи. Само че когато колоните тирове от двете страни на реката станали по 20 километра, някой отишъл да провери какво става (дотогава мислели, че просто митничарите са вдигнали мизата) - и какво да види - само подпорните колони стърчат над водата. Последвал скандал в медиите, та се наложило на бъде построен временен понтонен мост. И всичко тръгнало по старому до следващите избори, а после някой се сетил за цялата история, сезирал прокуратурата и - три години. Ще речеш, човекът куче е убил, а не е махнал само някакъв си мост.
Заключихме бившия министър в зарешетения склад - сложихме там легло, шкаф, кофа - както е по филмите. Но скоро човекът се оплака, че имал право на разходка, та взехме една верига от телфера, вързахме на нея зъбно колело, а другия край закопчахме на крака му. Малко неудобно се получи, а и доста шумно, но пък сега можеше да се разхожда свободно из завода. Вечер го прибирахме.
Главният скромно прие благодарностите на съответните служби, а после отиде със секретарката си да проучва пазара в Тайланд. А затворникът вече бе станал свой човек в администрацията и непрекъснато обикаляше стаите.
...Главният се върна след две седмици с доста силен тен и реши да провери дали се е случило нещо интересно в отсъствието му. Оказа се, че определено - да.
Главната счетоводителка бе решила да последва съвета на затворника и бе заменила всички дългове на фирмата. Междувременно някакви курсове се били променили и се оказа, че сега дължим два пъти повече. "Министърът" сподели, че му звучало познато отнякъде.
Оперативният мениджър бе наредил да бъдат разкопани всички свободни площи във фирмата. Когато Главният го попита дали случайно не е полудял, колегата спокойно отговори, че - не, напротив. Бил подал документи по европейска програма и трябвало да убеди проверяващите, че нещата наистина са много зле. И каза на главния да не се тревожи - затворникът обещал да го свърже със съответните хора, когато всички излязат на свобода. Изобщо - сигурна работа.
Търговският мениджър пък отсъстваше. Оказа се, че в момента бил при директора на местния ТЕЦ и се опитвал да му продаде пушека (пардон - вредните емисии), които ние няма да отделим предвид на намаленото производство. Главният дори не попита чия е била идеята.
Но когато срещна на двора синдикалния лидер бай Станчо и оня му обясни, че май по-добре би било да се смени схемата и хората да идват на работа през ден за половин заплата, шефът не издържа. Обади се на съответните хора и каза: "Да, искам да помогна, кажете колко да платя. Само си го вземете този и го настанете някъде другаде - аз ще поема разликата в издръжката. Но го махнете по най-бързия начин, докато все още е останало нещо от фирмата."
(Тук малко не съм съгласен с Главния - все пак, човекът искаше да помогне. Просто мащабите са различни - при нас всичко е малко, дребно, а той е свикнал да действа с размах. Така де - човек само трябва да се огледа и ще се убеди, че живеем в истински рай. А то това не е паднало от небето, някой го е създал този... както и да е.)
А Главният сподели, че ако пак, не дай боже... по-добре да му пратят криминален. Той поне съвети няма да дава.
|
|