|
| *** |
Мъж и жена стоят, подозрителни са, оглеждат се.
- И сега какво, край с пушенето?! - прохлипва жената.
- Глупости! - суров е мъжът. - Стегни се, Пенке!
- Ама нали го забраняват тотално! Навсякъде!
Тя надува гайдата, той я прегръща през крехките рамене, опитва се да я успокои:
- Стига, де! Жени! Нашите нали олабиха режима, до дни влизат в сила промените! Пак ще си пушим на обществени места, Пенке, пак ще пускаме колелца дим, гълъбо!
- Как ще пушим, нали има глоби! - поглежда го с огромни, влажни очи тя. - Пък и от Европата ги натискат нашите, да забраняват!
- Докато пуша, се надявам! - притиска я той. - Ще видиш, дето се е димяло, пак ще се дими! И стига с тия истерии, че привличаме вниманието!
- Някой идва! - трепва тя. - Божке, да не е проверяващ!
- Ще разберем, трай си... - той е суров, ала гласът му протреперва.
Изведнъж облак затулва слънцето, птиците млъкват, изпокриват се. Приближава мъж с каскет, скулите му като изрязани с джобно ножче, носът му хищен, очите - бургии. Оглежда се и казва отчетливо:
- Тази година тиквите цъфнаха рано.
Мъжът се прокашля, също проговаря, също отчетливо:
- Леля ми обича шоколад.
Новодошлият се поотпуска, отдъхва си:
- Здравейте!
- Пешо, кой е този? - пита неспокойно жената.
- Свой - отрязва я мъжът. После се обръща към другия: - Не те ли проследиха?
- Не, чисто е - оглежда се новият. - Носиш ли?
- Пенке, в теб ли са? - засуетява се нейният.
- Ама... - поколебава се половинката му.
- Казвай направо, този е от нашите! Стар, опитен пушач.
- Нося - признава тя.
- Носи - потвърждава мъжът. - А ти носиш ли?
- Как да не нося! - другият се оглежда и вади от джоба си кутия.
- Божке! - ахва жената - Ментолови! С дълъг филтър!
- Контрабандни! - онзи отваря кутията. - Вземайте!
- Ето огънче... - вади запалка нейният.
Двамата с треперещи пръсти измъкват по цигара, оглеждат ги почтително, сетне ги налапват по бебешки стръвно, сякаш са майчини бозки.
- Добре, вие изпушете по една, аз ще пазя, после ще се сменим... - новият прибира кутията и засланяйки с длан очи, оглежда се във всички посоки.
Мъжът и жената палят по цигара, димят, онзи бди.
- Иване, как е при вас, пушите ли? - завързва разговор първият.
- Пушим. Ама става все по-трудно. Европата натиска!
- Кога ще свърши тая мъка, Пешо?! - обречено пита жената.
- Ще свърши, Пенке, ще дойде ден и хората ще пушат свободно и ще се обичат като братя! - уверява я нейният.
Изведнъж откъм алеята пропищява полицейска свирка, в далечината се чува зловеща сирена.
- Палачите! - прошепва онзи. - Хвърляйте цигарите!
- Бягайте! - изхъхря мъжът, сграбчва за ръката жената и двамата побягват. Другият драсва през храстите. През поляната препуска конен полицай, палката му бляска на слънцето, а от подковите на коня летят искри...
http://www.vesel.info