Осем дела за връщане на пари за лечение завежда "Пирогов", потвърдиха оттам информация на "Сега" от магистрати. Пациентите не са били осигурени и не са се възползвали от възможността да внесат липсващите им осигуровки, докато лежат в лечебното заведение. Болницата търпи загуби, мотивираха се от "Пирогов".
До подобни дела досега прибягваха мобилни оператори, банки и лизингодатели. Миналата година в най-големия районен съд - софийския, са постъпили 51 447 искове срещу длъжници. Тази година се очакват около 80 000 само от един мобилен оператор.
За пръв път "Пирогов" завежда подобни дела, но оттук нататък това ще стане практика, предупредиха оттам. Въпреки това спешният институт няма как да реши изцяло проблемите си с неосигурените, тъй като там често попадат и клошари, които нямат не само осигуровки и пари, но и документи и лечението им си остава за сметка на болницата.
"Вече изпратихме предупредителни писма до 10 души, които са били лекувани при нас през март. Те не са били осигурени и не са възстановили сумата за лечението си", обясни и директорът на областната болница в Кюстендил д-р Михаил Зортев. Тъй като и след писмата хората не са се издължили, лечебното заведение ще пристъпи към съдебна процедура, допълни той. Сумата, която трябва да внесат в болницата, е общо над 2000 лв.
"В областните болници има проблем с големия брой на неосигурените и колегите почти навсякъде започват да предприемат действия, включително може да се стигне и до дела", каза още Зортев, който е и председател на националното сдружение на областните многопрофилни болници. В него членуват 23 от най-големите лечебни заведения в страната.
"И предни години е имало проблеми с хората, които не плащат, но не сме стигали до съд", допълни Зортев. Според него обаче сега неосигурените са повече, безработицата расте, а болниците са в по-лошо финансово състояние и тези случаи вече им тежат.
Не е ясно точно колко са неосигурените у нас в момента. Преди 2 месеца от здравната каса цитираха данни на НАП, според които хората без вноски са над 1.6 милиона.
Но според НАП нередовните платци са 1.2 милиона. В предишни години статистиката се водеше от НОИ и се движеше около 1 милион неосигурени.
Не всички лечебни заведения обаче пращат длъжниците си на съд. "Имаме неразплатени суми от неосигурени пациенти, но болницата поема разходите за своя сметка. Не пращаме пациенти на съд заради Хипократовата клетва - те са имали нужда от помощ", обясниха от Александровска болница. Оттам обаче се оплакаха, че фондът към социалното министерство, който плаща лечението на бедни неосигурени, работи твърде тромаво и от него болницата още не е получила пари. "За да поеме фондът разноските за лечението на даден пациент, той трябва да покрива доста строги критерии за социално подпомагане, на които почти никой не може да отговори", казаха още от болницата. Оттам обясниха и че базата данни на НАП, в която се правят проверки за здравни осигуровки, се обновява със закъснение. Така при приемането на един пациент в края на месеца той излиза осигурен, а при изписването му в началото на следващия той вече се оказва с липсващи вноски и здравната каса не плаща за него.
"Не водим дела срещу пациенти, работа на държавата е да събира приходите от вноски, така че трябва дело срещу нея", обясни пък директорът на "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев. При него постъпвали по-малко неосигурени, освен това цените на медицинската помощ в сърдечно-съдовата болница са толкова високи, че повечето пациенти предпочитали да си внесат осигуровките, което им излиза с пъти по-евтино, отколкото да платят лечението кеш. "Нямаме случаи на дадени под съд", съобщиха и от двете варненски болници "Св. Марина" и "Св. Ана".
"Добрите мениджъри правят така, че да няма пропуски с пациенти без вноски и да се налага да съдят болните си след това", каза пък председателят на асоциацията на частните болници д-р Стайко Спиридонов.
Не всички лечебни заведения обаче пращат длъжниците си на съд. "Имаме неразплатени суми от неосигурени пациенти, но болницата поема разходите за своя сметка. Не пращаме пациенти на съд заради Хипократовата клетва - те са имали нужда от помощ", обясниха от Александровска болница. Оттам обаче се оплакаха, че фондът към социалното министерство, който плаща лечението на бедни неосигурени, работи твърде тромаво и от него болницата още не е получила пари. "За да поеме фондът разноските за лечението на даден пациент, той трябва да покрива доста строги критерии за социално подпомагане, на които почти никой не може да отговори", казаха още от болницата. Оттам обясниха и че базата данни на НАП, в която се правят проверки за здравни осигуровки, се обновява със закъснение. Така при приемането на един пациент в края на месеца той излиза осигурен, а при изписването му в началото на следващия той вече се оказва с липсващи вноски и здравната каса не плаща за него.
"Не водим дела срещу пациенти, работа на държавата е да събира приходите от вноски, така че трябва дело срещу нея", обясни пък директорът на "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев. При него постъпвали по-малко неосигурени, освен това цените на медицинската помощ в сърдечно-съдовата болница са толкова високи, че повечето пациенти предпочитали да си внесат осигуровките, което им излиза с пъти по-евтино, отколкото да платят лечението кеш. "Нямаме случаи на дадени под съд", съобщиха и от двете варненски болници "Св. Марина" и "Св. Ана".
"Добрите мениджъри правят така, че да няма пропуски с пациенти без вноски и да се налага да съдят болните си след това", каза пък председателят на асоциацията на частните болници д-р Стайко Спиридонов.
е че парите не се събират от отделни вноски, а се отделят от общите данъци.
Вярно е, криза е и има голяма безработица, а в някои райони и много голяма. Но правилата трябва да се знаят. Докато имаш право на обезщетение за безработица (срокът зависи от осигурителния стаж), те осигуряват заедно с обезщетението и това не зависи от другите ти доходи. Като загубиш правото, ако нямаш собствени доходи, значи или те издържа някой друг и той трябва и да те осигурява здравно, или попадаш в категорията на социално слабите, които имат право на социална помощ и тогава те осигурява пак държавата покрай социалната помощ.