Не съм монархист, ама цар Футбол го тача. Голям фен съм му. Да знаете как го чаках това световно. Е, кофти ми е, че нашите пак никакви ги няма, ама нищо - и аз като тях ще го гледам по телевизията. Абе, може да се каже, че направо се чувствам национал!

Обаче поне ще се си изплакна очите с хубав футбол. Защото ми писна все да гледам било президента, било премиера по гащета.

Както си е редно, биричката ми е на една ръка разстояние. Жената вика, че тоя цар Футбол бил рода с цар Алкохол, ама какво да й обяснявам, че родина и роднини не се избират. И направо ми иде да й тегля един шут. Щото ми се сопна:

- Ти сега цял месец все футбол ли ще гледаш?

- А ти ма, Брутко - резнах я, - като толкова години гледаш все "Дързост и красота", аз казвам ли ти нещо?

Вярно, ще се нагледам на футбол, ама да знаете как и на мен ми се играе! Обаче, честно казано, какъв играч съм аз? Все ме имат за резерва. Не ставам и за трансфер - даже $1 няма да дадат за мен (да не съм завод, я!)...

В службата толкова дълго ме държаха на пейката за резервите (преди да ме съкратят поредните реформатори), че ако понякога влизах в игра, вземах и пейката със себе си - така се бях сраснал с нея! "А и защо да влизам в играта - виках си, - като всеки ме финтират, както си искат и непрекъснато ми скриват топката." Да знаете колко пъти съм чувал зад гърба си:

- Тоя като го излъжа, майна, ми иде да се върна, та пак да го излъжа едно готино!

Ако пък случайно барнех топката, веднага балтията. И хайде навън от терена! То това си бяха и редките случаи, когато ме носили на ръце. Щото ме изнасяха с носилка.

Да си призная, писна ми постоянно да губя. А и напълно оглушах от освирквания и дюдюкания. Какво ли не са ми викали - и червен боклук, и син парцал, и жълто такова с извинение... Абе, и на мен като на всеки българин - понеже съм вън от играта, гледат да ми я разкажат!

Жена ми също ме има за резерва. Току разправя, че не съм във форма. А откъде знае, и представа си нямам, като вече няколко сезона не ми е гласувала никакво доверие.

- Защо ли изобщо те издържам - ми вика, - на другите жени мъжете им в чужбина играят, валута им носят - ми вика, - а ти през последните години какво си донесъл вкъщи - ми вика, - един грип само...

Абе, иде ми да й кажа, че на другите жени мъжете и СПИН им носят, ама ме е страх, че ще ми прекрати договора - а кой ще ме вземе, нали не ставам за трансфер...

Е, реших и аз да се заиграя в политиката. Но там смотаняци като мене - бол. Как да се вреди човек? Опитах се да пробия и отдясно, и отляво, и през центъра - не става. Разчитах на това, че съм ново лице, но не би. То на всички ни лъснали задниците, аз за ново лице искам да мина.

И какво? Хайде в кръчмата! "Много важно - викам си, - че нарушавам спортния режим. Писна ми от режими. Ами че ние все при някакви режими живеем, маа му стара!" Та удрих една ракия, удрих втора, па трета... Гледайте тогава какво става - готов за велики дела! И окрилен залитнах към къщи. "Сега - викам си - ще им скрия топката, както яко съм се концентрирал..."

Но вкъщи ме очакваше изненада - жената и тъщата направили стена пред вратата! Леле, как исках да им го забия, ама те не се отдръпват на задължителните девет метра, не ми дават да се изявя и да обера овациите. "Ех, викам си, пак ли ще съм аут?"

Но сега един месец лайф - нали си нямам друга работа... И аз веднъж да изкяря - поне навреме ме съкратиха, баш пред световното.