Едно скромно, но откровено поетично творение от последните дни плени сърцето ми и ме накара и аз да хвана своето отдавна захвърлено перо. Запитах се - кое е онова, което предизвиква всенародната любов към нашия Премиер? Кое го прави по-привлекателен и обичан от предишните наши ръководители?

Отговор на тези общочовешки и недаващи ни мира въпроса, намираме в извиращи от дъното на сърцето стихове на младата, талантлива и все още неизвестна изгряваща поетеса - г-ца Грица Цуева. Чрез думите на лиричната си героиня, тя е изляла душата на един цял народ!

Но да започнем нашия анализ отначало:



"Видях те днес до Берлускони,

приветстван ти от милиони,

Ах, храбри генерале мой,

наистина си мъж от сой!"



Ето как, дами и господа, лиричната героиня уцелила точно в десятката! Ние - целокупният български народ, имаме Премиер, който смело - с открито чело и ясен взор, може да се изправи и застане до най-известните политици на Европа. Дори самият италиански министър председател заяви това в прав текст и подчерта изрично, че се чувства незначителен до него. И това не е само поради своя ръст, разбира се!

Нататък лирическата героиня патетично продължава развитието на сюжетната линия. Чрез своята съкровена изповед, тя извиква трепет в сърцето на всеки български патриот:



"Изправен в целия си ръст,

ти носиш храбро своя кръст!

Ах, снажни генерале мой,

не даваш на сърцето ми покой..."



Героизирането на централния сюжетен елемент идва да ни подскаже как се създава един истински народен герой. Изправен храбро пред трудностите, той трябва да не се огъва от тежестта на своите задължения, възложени му от всеки един от нас! Възторжена от дръзновението му, лирическата героиня свенливо признава терзанията си.

И тук - в средата на стихотворението следва неочакваното, изненадващо и разтърсващо откровение! Податлива на своята разбираема и чисто женска същност, лиричната героиня изповядва без свян и злоба съкровената си мечта:



"Завиждам на Фандъкова и Цецка

стоящи неотлъчно с теб и днеска!

Ах, силни генерале мой

със теб ще бъда аз във пек и зной!"



Чрез това лирическо отклонение нашата лирическа героиня цели да възвеличи още повече Премиера ни, да му покаже своя интимен порив към истинския мъж и желанието си да го последва на всяка цена в борбата за по-добри бъднини. Безкористно копнее да се съедини със своя герой, да сподели славата на своя и наш идол, неотлъчно следвайки го но верния път.

Последния куплет е същността и кулминацията, съкровеното желание на всички нас - мъже и жени, изразено в нейното лирично откровение! Лирическата героиня ни кара да тръпнем от кристално ясното й прозрение в какво точно се крие разковничето на нашите очаквания и всенародната любов към Премиера:



"Разбий със своята десница

докрай ти подлата левица!

Ах, смели генерале мой,

така ще станеш наш герой!"



Ето господа и дами - това е възвишеното послание на лирическата героиня, кореспондиращо с желанието на всички прогресивни сили в нашата Родина! Пред тези прости, но силни строфи немее дори моето перо!

Да благодарим на г-ца Грица Цуева и да й пожелаем и занапред да ни радва със своите нови и дълбоки лирически прозрения!