Откъде го чуха представители на правозащитни организации, та като го емнаха по медии, пресконференции, дискусионни студия, кръгли и квадратни маси, семинари, конференции и тв мостове - всички на теми като "Толерантност - новото име на хуманизма", "Дорасли ли сме да приемем различните?", "Другите и другостта - фундамент на модерния свят".
А какво бе толкова бе изрекъл Петров?
- Писна ми от тях! Копнея за нормални хора, на които нищо човешко не им е чуждо, но без да злоупотребяват с него!
Репликата му обиколи света с помощта на международна гей организация с 14 милиона членове и по този начин стана достояние на други организации от подобен вид с обща членска маса от два и половина милиарда души, които нададоха вой до небесата срещу Петров. Една влиятелна организация го даде под съд; към нея присъединиха своите искове за обезщетения за нанесени морални вреди останалите структури на различното гражданско общество. Ищците проводиха в независимия български съд скъпоплатени адвокати, за да ги представляват и да защитят техните основни човешки права и свободи, грубо погазени от Петров. Те пристигаха на заседанията с ролс-ройсове, бугати и мазерати, а Петров вървеше пешком, егати!, съпроводен от 400 униформени и 1200 цивилни ченгета, както и от елитни части за борба с тероризма и антитероризма, готови да предотвратят всякоя масова безредица. Петров се защитаваше сам, тъй като назначеният му служебен защитник в началото на процеса го караше да се признае за виновен, а когато Петров отказа, мина на страната на обвинението.
- Аз как мога да работя и да живея, а пък да съм напълно нормален, хетеросексуален, семеен, без да употребявам наркотици, без да съм фундаменталист, без да съм алкохолно зависим и без да прося непрекъснато от държавата да ми отпуска помощи, да ми опрощава данъци, да ми прави отстъпки и прочия?! Писна ми различните да ми се карат, че не проявявам разбиране, че не им влизам в положението, че имам консервативни възгледи! - упорстваше Петров.
Адвокатите на ищците пледираха, че няма цигани, а роми; че гейовете са нормални различници, а наркоманите и алкохолиците - болни хора, които се нуждаят от държавно лечение и повече разбиране от страна на обществото; че антиглобалистите са борци за социални правдини, че ислямистите не са по правило фундаменталисти и терористи, както ги обиждаше Петров; и привеждаха безброй доказателства от Адам и Ева до днес.
Нещата щяха да свършат зле за Петров, ако не бе авторитетната намеса на г-жа Петрова, която го убеди да се признае за виновен и да се извини публично.
- Може да се принудя да поискам развод и да се омъжа за друг, за да преживявам някак си! - заплаши го накрая тя, но всъщност блъфираше.
Петров се върза, защото бе изгубил чувството си за хумор и приемаше буквално всяка дума. Той изпълни желанието на жена си, а съдът, порицавайки го сурово, го глоби 10 хиляди лева и го осъди на доживотна безвъзмездна работа в полза на обществото, като постигна споразумение с адвокатите на ищците да не обжалват присъдата пред по-горна инстанция.
Напускайки обаче съда, придружен от разплаканата г-жа Петрова и двете им уплашени до смърт деца, Петров вдигна глава към небесата, без, впрочем, да е строго религиозен, и с изтънял от оправдания гласец тихичко изписка:
| - | И все пак аз съм нормален! |











