Стоилко седи и мисли. Седи край историческия разклон, където премиерът срещна бойката и засмяна Анна-Мария и тутакси я назначи министър на здравеопазването.
Стоилко не ще министър, той е пратен с мисия от съседа Късколев - кмет на общината, дето Стоилко живее като средно статистически българин.
Какво му е средното и статистическото? Ами платил си е данъци и такси, чака някой да мине да го оправи и гласува правилно. Последно гласува за Бойко - хареса му генералската фуражка с големина на пица хът. По-рано гласува за Симеон, че имал туй-онуй с петролните шейхове. Гласува за Жан, че бил млад и голобрад. Гласува за Луканов, че бил без вратовръзка и сам си карал джипа "Нива". За Иван май не гласува, защото не му харесваше идеите.
Не че Стоилко разбира от идеи. Затова е средно статистически. Не е чел Кафка и не знае, че разклонът не е тоя. Не знае кой е Хераклит, дето казал, че два пъти в една и съща река няма как да влезеш. Стоилко си е Стоилко - седи и мисли и чака да го оправят. Така е чакал баща му, дядо му и назад до девето коляно, че и повече.
Късколев също е средно статистически българин. Минал е през всички възможни партии. Които идваха на власт, де. Обаче направи грешка - избраха го от една коалиция Нещо си за България, а на власт дойде друга партия. И сега няма пари за общината.
Стоилко е чел някога в "Паралели", че у Швеция, ако оставят на кръстовище пакет с адрес, всеки го придвижва по пътя си, докато пакета стигне на адреса. Всеки швед, да уточним.
Стоилко наскоро чете в един вестник, че в центъра на Варшава журналя сложили пакет да проверят гражданската бдителност. Доста време никой не се впечатлил, но накрая все пак един съвестен поляк проявил бдителност и го откраднал.
Много е чакал, мисли Стоилко. У нас щеше да го открадне още тоя, на когото е поръчано да го остави.
На Стоилко му чернее пред очите и мисли как ще го изкара тоя ден. Пак във вестник бяха написали, че текстът на "Един ден от живота", съчинен от Джон Ленън, бил прeдложен на търг за половин милион - долара ли, евро ли, май паунда... Толкова струва някъде един ден от живота...
Мина Симеон Дянков. Много консумираш, Стоилко, вика му и му затяга колана през още една дупка.
Минаха няколко правозащитни организации, анкетираха го отвсякъде, но не намериха причина да го обявят за приоритет. Минаха роми на път за близките градини и му задигнаха обущата. Минаха данъчни експерти, чудейки се как да вземат на босия цървулите. Намериха как - направиха му дарение и му го взеха, като остана и да доплаща данък върху дарението.
Понечи да мине и магистрала "Тракия" на път за Русе, отклонена насам по идея на ученици на изпита по география. Просветният министър я върна обратно с въпрос към Стоилко - а бе, кой ги учи тия деца? И го успокои, че ще му съдейства пред министъра на културата да прати хора да го изчукат. От гранит, от мрамор, от каквото дойде...
Накрая дойде комисия и почна да го размерва. За костюм ли, за ковчег ли... Рано ми е още, възропта Стоилко. А комисията му вика: "С едни мерки да минем, щото е криза..." Заповядаха му да стои мирно, гримираха го, бронзираха го, наместиха скелета му в устремна поза, сложиха в ръцете му байраче и китка... И отпред табела - "Паметник на търпеливия българин".
Мина бездомно куче, препика го, изгледа го съжалително и си продължи по пътя.
А Стоилко седи и мисли. Да вземе да напише писмо на Кристо да дойде да го опакова и да го покаже на света. Кристо може да опакова целокупна България, да скрие мръсотията, корупцията и самите българи. Обаче, първо, няма материал, понеже Донка си тъче престилки и в песента не е указано кога ще ги дотъче. И второ, Кристо не ще да е българин, каза го още в началото на демокрацията.
Кой ли па иска да е българин, мисли Стоилко. Макар че през 94-та година Мичмана каза, че Господ е българин, когато прецакахме французите за световното по футбол. То нас за това най ни бива - да развалим на някого работата.
Дойде Късколев да си го прибере, защото по телевизиите казали, че премиерът е на няколко места едновременно. Само не и тука. И най-вече Късколев трябва да си пие с някого ракията по икиндия.
Така мина един ден от живота на Стоилко Мамин Неволин. Да беше Иван Денисович, щеше да знае колко му остава от присъдата. А Стоилко е осъден от Господ да живее в България. Завинаги!
Ако Господ все пак е българин, кой пък Него го е осъдил да е такъв? Ами той си се е сам осъдил, както се е осъдил на кръстните мъки...
Стоилко си е Стоилко - седи и мисли и чака да го оправят.
Така е чакал баща му, дядо му и назад до девето коляно, че и повече.
Така е чакал баща му, дядо му и назад до девето коляно, че и повече.
Тоя Стоилко, що не вземеш го събереш в една Книжка уважаеми Авторе?
..
Я Натиснете тук, и прочетете "Там край реката", ей тъй, заради бримката..
(може и от Архива - 6.6.2005 г.)
Редактирано от - OLDMAD на 03/7/2010 г/ 07:18:16