От Нова година фирмите, които не са се пререгистрирали в Търговския регистър, ще бъдат блокирани. Те няма да могат да оперират с банковите си сметки, да продават сгради, коли, оборудване и т.н. Това предвижда проект за промени в Закона за Търговския регистър, подготвен от Министерството на правосъдието.

На 31 декември 2010 г. изтича крайният срок за пререгистрация и стотици хиляди фирми ще се окажат извън закона. Към момента едва 240 хиляди търговци са се вписали в регистъра, а близо милион отлагат пререгистрацията по някакви причини - например заради спорове между съдружници или защото изобщо нямат намерение да я правят. Смята се, че около 300 хиляди са кухи и техните собственици и шефове нямат интерес да ги впишат в регистъра. Остават обаче около 700 000, които може да се окажат блокирани след Нова година, защото в краткото време до 31 декември службите на Търговския регистър няма да успеят да обработят документите им.

Министърът на правосъдието Маргарита Попова призна вчера, че се очертават сериозни проблеми със струпването на множество заявления за пререгистрация в края на годината. По време на парламентарния контрол тя съобщи, че 940 хиляди фирми все още не са се пререгистрирали, въпреки че до крайния срок остават едва 6 месеца. За сравнение от 1 януари 2008 г., когато официално стартира Търговският регистър, до 31 май 2010 г. това са направили само 241 хиляди, а от март до юни т.г. бройката е съвсем скромна - 26 хиляди.

Според депутата от "Атака" Валентин Иванов се очаква в следващите 6 месеца около 250 000 фирми да поискат да актуализират статуса си в Търговския регистър. "Това прави по 3000 заявления дневно, при положение че служителите на агенцията могат да обработят до 1500", посочи депутатът.

Той даде за пример как в Добричкия район от 30 хил. фирми само 6 хил. са взели от окръжния съд удостоверения, които са необходими за пререгистрация. "Такава е картинката в цялата страна. Опасявам се, че очакваното брожение в Агенцията по вписванията ще надмине това с издаването на новите лични карти", коментира Иванов.

Засега не е ясно как ще процедира държавата и дали ще глобява фирми, които са подали документи до 31 декември, но поради претовареност и опашки по гишетата вписването им закъснее.

Фирмите, които не са предприели действия за пререгистрация в законовия срок, ще бъдат качени в специален списък на сайта на регистъра, предвижда проектът на МП. Така ще е видно, че са извадени от стопанския оборот. Преди да бъдат заличени, тези предприятия ще минат през ликвидация, за да може чрез разпродажбата на активите им да бъде платено на техните кредитори - държавата, банки, доставчици и т.н. Точно затова се предвижда след 1 януари те да бъдат "замразени" - до назначаването на ликвидатор от Агенцията по вписванията. Това може да е представител на самото дружество, а ако такъв не може да бъде издирен, агенцията трябва да назначи служебен ликвидатор.

Според проекта всякакви сделки, направени преди влизането на ликвидатора, ще бъдат смятани за нищожни. Изключение се допуска само ако парите от сделката са отишли за плащане на данъци и осигуровки или за заплати на персонала.

Проектът е стъпка напред, но не решава най-големия проблем - какво ще се прави с фирмите, които са напълно източени и силно задлъжнели. Най-сложно ще е с предприятия, които нямат никакво имущество, но пък са затънали в задължения, а формалните им собственици и управители са неграмотни и безимотни - роми, клошари и т.н. Лошото е, че този тип предприятия не са никак малко, а задълженията им са значителни. В тези случаи ще се наложи държавата да поеме всички разходи по заличаването на фирмата от правния мир. По принцип заплатата на ликвидатора трябва да се плаща от дружеството, но ако то не може, държавата трябва да покрие разхода. Депутатът от ГЕРБ Емил Радев наскоро изчисли, че в най-оптимистичния вариант Агенцията по вписванията трябва да намери 60 млн. лева за заплати на ликвидаторите. По сметки на самата агенция става дума за 450 млн. лева.