След библейско бродене из поетическата пустиня като скрижал ни бе спуснат химн-откровение, дело на априлския поет Евтим Евтимов и композитора-орденоносец Тончо Русев, което, като всяка дълбоко народностна творба, хвърли в потрес целокупния български народ.
Още с появата си тя стана предмет на множество подражания, запя се и се зарецитира по блогове и интернети, по фейсбуци и форумни седянки. Споделяйки повсеместния възторг, бихме искали да доразтълкуваме и допълним посланието на тази творба.
На първо място, редно е да изтъкнем, че синтезиращо-генерализиращият характер на въпросния скрижал на места се извисява дотам, че навлиза в дебрите на неяснотата. Защото може ли някой да каже с точност какво означава следното:
Ако някой вярата убива, ...
ако някой пред лъжата лази -
нашата полиция ни пази.
Тук с непреодолима сила възниква законният въпрос: от какво точно ни пази нашата полиция? Може би да не залазим и ние пред лъжата, или пък да вземем да станем вероубийци? Щото не се казва, че полицията въздейства на хората с виновно поведение, а на нас - обикновените граждани, киризещите отстрани наблюдатели-сеирджии.
И тук възниква следващият, още по-уточняващ въпрос: Ако полицията ни пази от лазене и вероубийство, то не ни ли пази от нас самите?
Господи, разбирате ли новата роля на родната полиция? Новите измерения на шестдесетхилядното й присъствие? Пазени сме от самите себе си! Та това е истинска революция в цивилизационно-ценностната ни ориентация!
На второ място, пак тази вдъхновена абстрактност на творбата пречи да разберем кои са личностите, как изглеждат ликовете на новите ни икони. С цел да откроим и овенцехвалим точно тези сияйни образи, олицетворяващи най-съкровените ни надежди за бъдещето, ние се осмелихме да добавим известно количество стихове към споменатата творба:
Ако димки пуска Лудо Яне,
Тони наковлажда нашто Руми,
Болен прави в самолет золуми...
Хубав Цвъцко одма ще ги хване!
На Станишчо прашките да скъса,
на Кобурга чипчето да врътне,
барбекюто на Дуан да гътне
Хубав Цвъцко силно е нахъсен.
Хора, Гуце забравете
и Дуан Сополя турскосин,
гербаджии всички се пишете
редом с милий Бате Бабуин! (х 2)
Ако Нагли тук се разпищолят,
Октопод ни с пипала налази,
грабва Цвъцко наш чифте пищови
и от лоши и добри ни пази.
Пазени сме ний от Хубав Цвъцко,
мафията като лист трепери,
Ваньо и Мартин се само фръцкат,
но тръбят "осанна" вувузели.
Хора, Гуце забравете
и Дуан Сополя турскосин,
гербаджии всички се пишете
редом с милий Бате Бабуин! х 2
В нашето допълнение ярко изпъкват двамина: Бате Бабуин и Хубав Цвъцко! Първият - истинският вожд и вдъхновител на всички наши победи! Вторият - неговата дясна ръка и възпитател на нов здрав дух в здраво тяло под мотото: "Падни-легни-клекни!"
В нашата добавка всичко е посочено: и маймунските наскоци на Болен в германските фърчиплани (то като се събереш с Бате Бабуин, какъв да станеш?), и разгевезеното поведение на Велзевул Ваньо и Мартинушка Дурачок, и подривната роля на Лудото Яне, и мизерното битие на захвърлените на политическото бунище Годзил Гуце, Дуан Сополь и дядото на Симеон-Хасан. За Станиш-Който-Прави-Пиш да не говорим - макар и млад, неговата песен вече е изпята.
Наистина тръбенето на "осанна" може на пръв поглед да изглежда не съвсем намясто, но всъщност то въздига произведението до общочовешко звучене и внася вувузелен контрапункт в полицейското дитирамбене.
Има, има надежда! Има велики политици! Има колоси на музиката и поезията! Стига мрънкане!
Туткалчев,
Четох го и във форума, но тук творбата ти наистина блесна в цялата си прелест и величие.
Явно Партията и Правителството се връщат към най-добрите образци от произведенията на художествено-творческата интелигенция навремето. Обяснимо, защото всичко ново обикновено е добре забравено старо.
Спомням си, че имаше химни за медика и синоптика, за географа и фотографа, за геодезиста и краниста, за лекаря и млекаря, за какво ли не! Партията хранеше добре и културата, и халтурата! Май пак натам вървим със стахановски стъпки.
Само дето навремето химните се изпълняваха от солист, хор и оркестър. А сега? Понеже на времето съм служил като войник в поделение на противо-въздушната охрана, спомням си че там ни будеха всяка сутрин в 6.00 с химна на артилерията и ПВО, който звучеше много сексуално и на място:
"Изправи се гора от стомана,
насочете се бойни дула
към врага, който иска война ..."
И понеже всички ние - момчета на по 18-20, по биологически причини всяка сутрин ставахме като гора от стомана с насочени нагоре "дула", фазана, дежурния по рота отдельония млад сержант минаваха с ротната ютия (руска, парна и тежаща поне три кила), намираха си някоя дежурна "бройка и му закачаха през гащите ютията на "дулото". Онзи трябваще да стои мирно три минути с нанизаната ютия, за да се види доколко му е стоманено изправеното "дуло". Иначе, ютията - право на пръстите на босите крака! Ако падне ютията - веднага заминаваш бакар, чинийкаджия или ти връчват шомпула за кенефите. Както дойде!