За първи път съдът отсъди в полза на държавата и отказа да върне имот на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок. Вчера Пловдивският окръжен съд постанови, че претенциите на двамата към двореца "Кричим" и 371.5 дка ниви са несъстоятелни. Малко след това регионалният министър Росен Плевнелиев заяви пред "Сега", че ведомството му ще заведе искове и за други дворци, върнати на царя.



Това се случи 8 г. след като бившият монарх започна битка за собствеността на двореца.

Решението на Пловдивския съд не е окончателно и може да се обжалва. Но ако бъде потвърдено, е възможно да постави под съмнение цялата реституция на царските имоти. Тя бе направена само въз основа на решение на Конституционния съд, без да е законово уредена, каквато е обичайната практика.

Плевнелиев обясни, че се подготвят искове за дворците "Врана", "Царска Бистрица", "Ситняково", "Саръгьол" и къща в с. Слатина. Забавянето се получило заради липсата на пари за държавните такси по делата. Според Гражданския процесуален кодекс, ако претенцията за имот е 1 млн. лв., таксата е 40 хил. лв. Плевнелиев твърди, че таксите само за едно дело достигали 65 хил. лв. До две седмици се очаква решение на МС за начина, по който ще се разреши проблемът.

С вчерашното решение на съда Сакскобургготски се прощава с двореца "Кричим", който е с 2384 кв. м застроена площ. В нея освен самия дворец се включват жилища за свитата и персонала, къща на управителя, конюшня с баня, кухня, оранжерия и пр.

Сакскобургготски и сестра му претендираха, че са законните собственици на двореца и на нивите, като се позоваваха на решение № 12 на КС от 1998 г. С него Законът за обявяване за държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. бе обявен за противоконституционен. Пловдивските магистрати обаче са приели, че това решение има единствено "правноустановяващо действие".

Освен това правните последици от противоконституционния закон трябва да се уредят със закон, смятат магистратите. Затова и решението на КС не възстановява права на Симеон и Мария-Луиза. Съдия Надежда Желязкова обръща внимание и на решение по друго конституционно дело, според което реституцията не се урежда в основния закон, а е по преценка на законодателя. Ако възникнат нови обстоятелства, Сакскобургготски и сестра му ще могат да предявят иск, пише съдът.

Според съдия Желязкова Интендантството на цивилната листа на царя е държавно учреждение, което разполага със средства от бюджета, отпускани с решение на парламента. То има права да придобива имущество, с което да бъде осигурена монархическата институция. Интендантството е посочено в нотариалния акт на имота като титуляр за правото на собственост. Според съда това ясно разграничава кога царят лично придобива права като собственик и кога Интендантството - като държавна институция, призвана да обслужва монарха. Така магистратите аргументират становището си, че дворецът "Кричим" не е имот, придобит от царя в качеството му на частно лице, а е на държавата.

Съдебното решение напълно кореспондира с мнението на редица известни юристи, които в последните 7 г. твърдяха, че подобна реституция би била законна само ако има специален закон. До него се стигна, след като Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза обжалваха отказа на областния управител на Пловдив Тодор Петков да им върне двореца и прилежащата към него територия. Той не пожела да им възстанови собствеността върху имота по реда, по който двамата получиха права върху резиденциите "Царска Бистрица" и "Ситняково", дворците "Врана" и "Саръгьол", къщите в град Баня и столичния кв. "Изгрев" и 12 000 дка гори в Самоковско.



-------ИСТОРИЯТА----

Сакскобургготски получи дворците "Царска Бистрица", "Ситняково" и "Саръгьол" с решение на правителството на НДСВ, а областният управител Олимпи Кътев ги деактува. Дворецът "Врана" му бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски.

Първо земеделското министерство заведе иск срещу бившия премиер Симеон Сакскобургготски. Държавата си поиска около 16 000 дка земи и гори, върнати на бившия цар. Делото се води по чл.108 от Закона за собствеността (ЗС). Разпоредбата гласи, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. По този начин вместо държавата да се бори да доказва, че царят е надвзел гори, той трябва да убеди съда, че има права на собственик.

Още тогава от аграрното министерство признаха, че държавата трудно ще си върне 1400 дка от спорните гори, които Сакскобургготски е продал на трети лица. Бившият лидер на НДСВ дори не беше отразил сделките в имуществената декларация пред Сметната палата. На 30 декември 2008 г. той и сестра му Мария-Луиза Хробок са продали три масива в Бистрица на фирма "Хастингс". На 13 декември 2007 г. е продаден малък масив над с. Бели Искър от 10.139 дка, като купувачът "Агротуризъм" ООД е платил 101 390 лв. Незначителна част от горите са дадени за ползване на "Бороспорт-Боровец".

За да се пресекат тези опити, през декември м.г. парламентът гласува мораториум, с който на Сакскобургготски се забранява да извършва всякакви разпоредителни сделки с имоти.