:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,200,420
Активни 116
Страници 21,258
За един ден 1,302,066
Реконтра

Пет щъркела и два въпроса

***
Седя си в хралупата, която за пред хората наричам къща, и гледам щъркеловото гнездо отсреща.

От моята хралупа това се вижда най-ясно.

Всяка година - от пролет до есен - искрено се забавлявам с двойката щъркели и тяхното потомство.

В първия пролетен ден пристига мъжкият - винаги пръв. Идва бял като пуканка, с ярко червени крака и клюн. Изкъпан от дъждове и продухан от ветрове. Само след седмица е толкова черен, че не можеш да го разбереш - миньор ли е, катеричка ли е. Това е поради спецификата на балканските гьолове и особената българска кал.

Докато е сам, подрежда гнездото, почиства го и довлича нови мебели - клечки, хартии, парчета плат, стари вестници.

Госпожата пристига с десетина дни закъснение. И започва една... няма да кажа каква! Кабеларките всяка вечер показват какво правят мъжете и жените в свободното си време - е, и при птиците е същото, само че не с толкова напрежение. Бързо снасят яйцата и захващат да ги мътят на смени - ту единият, ту другият.

След три седмици се излюпват малките - с черни крака и с черни клюнове. И никога - през дългият и скучен живот в хралупата ми - не видях да хранят повече от четири малки и пухкави щъркелчета. Излюпвали са се и пет. И в същият ден и час - най-безапелационно - хващат с клюновете си най-слабото и го пускат от високото гнездо. Точка.

И започва дългата атракция - малките се хранят, порастват, учат се да летят. Всеки от родителите им носи в дългия си клюн храна и вода. И никога не оставят децата си сами в гнездото. Майката и бащата на смени вървят из нивите, крачат след комбайните по полето или бродят из локвите и реките и се връщат обратно в гнездото - и когато единият кацне при малките, другият излита и продължава да крачи и да събира храна.

В дните на голям летен пек дежурният родител разтваря криле над дребните безумци и им пази сянка, като чинно следи слънцето и се мести заедно с него. В нощите на бури и градушки разперва криле като плажен чадър и не дава капка да падне на пухкавите им глави.

Така минават дните ми от пролет до ранна есен - аз в къщата, която си е истинска хралупа, а те на високото гнездо.

И знам, че когато клюновете и дългите крака на малките започват да променят цвета си - от черно към червено - е дошло времето да започнат да летят.

И те захващат да пърхат с крила, да се отделят от гнездото - упорито, всеки ден - с една педя, с цял метър, докато мускулите на крилете им не наберат височината и започнат да се реят из ефира. Но тогава идва другата смешка - приземяването. Кацат на първият покрив и бавно и полека се смъкват по склона на керемидите и преди да тупнат долу, пак разперват криле и се опитват да нацелят гнездото си. Обикновено успяват.

Някъде в началото на август вече владеят напълно и спокойно това упражнение. Отлитат рано сутрин, вървят из нивите, крачат след комбайните по полето или бродят из локвите и реките и рядко се връщат обратно в гнездото.

И почти не се събират всички в голямото гнездо.

Заедно - и големи и малки - правят все по-широки кръгове в небето, разглеждат, учат се.

После - малките първи напускат гнездото и отлитат. Остават пак само двата щъркела, които идват всяка година в ранна пролет.

Тя напуска гнездото към двайсети август. Той остава сам. Пак го подрежда, почиства, все по-рядко трака с клюн.

И в края на месеца, на Голяма Богородица, отлита.

После гнездото остава празно, а покривът ми започва да тече от есенните дъждове.

Ей всичкото това се вижда ясно от моята хралупа, която все по-рядко наричам къща. Това исках да разкажа днес.

И да попитам: Какво толкова виждате от дупката на вашите хралупи, че не поздравявате и не говорите с хората?

Бутате се по улиците, люпите семки навсякъде, на никого не се извинявате, когато го настъпите и все си мълчите. А когато не мълчите - крещите, размахвате юмруци и раздавате съд и справедливост. И никого не пазите когато вали и гърми навън.

Какво толкова има пред вашите хралупи - това не мога да разбера!
6
3271
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
19 Юли 2010 20:33


Жестоко!

Хралупите ни са Риманово пространство.



Пред тях - парадите на "мъдри" танкове, незабравими войни и велики революции.
И вече изградените, макар и ненадписани паметници на щъркелчетата... от носителите на "чистия" разум на хомо сапиенс.

20 Юли 2010 01:42
Прекрасно! Благодаря!
20 Юли 2010 11:05
20 Юли 2010 16:19
Тва за грижата за малките(вкл. и за изхвърлянето на петото)ми заприлича на поучение/съвет към циганите...
20 Юли 2010 18:43
Какво толкова има пред вашите хралупи - това не мога да разбера!
20 Юли 2010 20:02

Няма Наша и Ваша хралупа.
И Земята не е само Наша или Ваша.



Пък и въпросите са два. И първият май е по-важен - какво виждаме от хралупите си.



Някои виждат просто щъркелите. И искат да излязат при тях.




А други само статистически документират всяко пето щъркелче, за да оправдаят или оплюят смисъла на гледката пред тях.



С други думи, това, което го има, го виждаме по различен начин.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД