|
| *** |
- Мамка му д'ей... - рече Даскала, вторачен в картата на България, с която грижливо беше препокрил масата, па се огледа по навик дали наоколо няма подрастващи, баш когато псува. - Кой е окалял?
- Опалааа - плесна с ръце ексфотографът Щрак Маринчо, - тая работа е само за снимка!
- Тая работа не е за фото, тая работа е за камера - изсумтя Старшито. - Някой джигит е минал през локвата, дето остана от шибания теч.
- Мамка му д'ей... - пак си изтърва нервите Даскала и хич не се огледа. - И сега кво?
- Катаджиите ще ги вкарат у пътя - ухили се Робчо, извади парче вестник и с пръст посочи, че баш у това парче вестник е прочел новината, смачка го, наплюнчи го и взе да забърсва масата.
Всички погледи се насочиха към махленския пенкилер, дето всеки го хващаше за какво ли не, а от няколко години беше и временно изпълняващ дължността квартален идиот, защото титулярът Бъката, ако не знаете, за потрес на всички стана депутат и вече даже караше втори мандат, но този път от друга политическа сила. (Лидерът си го беше харесал, че е честен, ама то аслъ само идиотите в тая държава са такива и не крадат!)
- Да, бе - сети се Даскала. - И аз го четох. Ама е още предложение. Да ги глобяват за превишена скорост плюс 40 лева за всеки пътник в колата.
- Е, само за снимка ще е - пак плесна с ръце Щрак Маринчо. - Обаче как си го представяте това? Да вземем автобусите, дето правят курсове до морето. Знаем за колко часа отиват.
- Щото ако спазват знаците - изпуфтя Старшито, - никой нема да се качи.
- Е - погледна благо Щрак Маринчо, - че ти на такъв ако му друснеш по четирсе лева за педесе пътника, ми той по-добре да ти остави автобуса си, вместо да ти шари...
- Кога Господ е раздавал акъл - почеса по темето Старшито, - катаджиите са били в шубраците край пътя. - За да гепят я некой гявол с превишена скорост, я некой, дето се прави на ангел.
Даскала раздаде картите - това за акъла, раздаван от Господ, го беше чувал за военните, дето баш тогава били на маневри, но в случая Старшито го впечатли.
- Всичко коз! - прозя се Робчо, когато му дойде редът.
Играта тръгна.
- Мамка му д'ей... - рече Даскала, - не е държава това, а ряпа. Все я вадим от нещо. Писна ми от от кризи. Откак се помня, все сме в някакъв преход.
- Да бе! - оригна се на яхния Старшито. - Обаче все некогиш ще се вземем у ръце.
- Ма баш тогаз - въздъхна Робчо - ще са празни.
Всички погледи се отправиха към него. Неее, не трябваше да ходи оня идиот Бъката в парламента, на Робчо му беше мястото там. Но пък, слава Богу, щеше да изкара с тях под асмата бая време - и това ги правеше щастливи.
- И какво? - прозя се дискретно Даскала.
В този момент край тях префуча джигит, мина през локвата с джипа си и яко ги опръска.
- Лелеее - хвана се за главата Щрак Маринчо, - само сме за снимка!
- Такива наистина трябва да ги глобяват по два бона, мама им д'ей... - изобщо не се огледа за подрастващи Даскала. - За тях наистина това са джобни.
- Бе по-добре е да им взимат книжките - ухили се Робчо, - ама и катаджиите искат да цицат.
Останалите го погледнаха с нескрита завист - сигурно дълбоко в себе си се проклинаха, че и те не са идиоти. И вместо да блъскат карти под асмата пред блока, не се кефят в парламента.
