|
| *** |
Ето например, тревожи ме обстоятелството, че между вожда Бойко Борисов и неговия пръв наместник в земните дела Цветан Цветанов отново зейва пропаст. Пета поред. Първата, когато Цецо изпревари патрона си по рейтинг. Втората, когато го изпревари за втори път. Третата, когато го изпревари за трети път. Четвъртата, когато целуна по бузата Цветелина, преял с пресен чесън и паниран кориандър. И сега петата, когато оценките им за съдебната власт в България радикално се разминаха.
А всичко вървеше толкова гладко, с такова единомислие и такава заедност. Ту единият напсува магистратите, ту другият. Без да се пререждат. Като добре смазан механизъм. Последно, помня, Бойко ги заклейми, казвайки: "Съдебната система ни тежи като воденичен камък!" На което впрочем председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев съвсем справедливо реагира: "Аз не съм воденичен камък!" И точно така, няма вид на воденичен камък. Висок е, ама не е тежък. Пък и с мустаци. Аз лично не съм виждал воденичен камък осемдесет кила с мустаци.
(А дали е шеф на Върховния административен съд, или на Върховната касационна прокуратура, ще ме прощавате, не съм сигурен, непрекъснато бъркам Висшия съдебен съвет с Върховния касационен съд, а Столичния прокурорски връх с Наказателно-процесуалния кодекс).
И изведнъж, на фона на цялата тази клеймяща идилия, вътрешният министър да вземе да се изцепи: "5 процента от гледащите знакови дела магистрати са сраснали с организираната престъпност!"
Само 5, представяте ли си, не компромисното 50, не и реалното 500, ами само 5! Не го е срам, подлизурчо сплескан, да адмирира съдебната власт - при положение че обществото отдавна е убедено, че преки връзки с мафията имат 69 процента от хората в законодателната власт, 73 процента от местната администрация, 82 процента от медиите, 97 процента от президентските съветници и 115 процента от изпълнителната власт. А магистратите, айларипи, по-малко и от чиновниците в Европейската комисия, бе, аланкоолу!
Борисов, значи, ги тътрузи из водениците, Цветанов, наопаки, гнусно ги реабилитира, изкарвайки ги най-чистата, най-почтената и най-моралната част от българските управленски структури! Бойко, свий му сармите на тоя!
Преглътнал тревогата около лидерското разногласие, размишлявам и за пътищата за излизане от кризата. Според зевзеците имало два изхода от кризата - Терминал 1 и Терминал 2 на Аерогара София. Пълни глупости! Едно време Орлин Орлинов отсече: "Един е пътят, два пътя няма - съюз със СССР!" Това със СССР го оставяме временно настрана и търсим единия път.
Ясно е, че целокупното управленско население (с изключение на няколко балами) са престъпници и далавераджии. Мястото им, без всякакво съмнение, е в затвора. Но това са голям обем пандизчии. А затворите са малко, затворите не стигат, деца, както би изплакал колегата класик Вапцаров.
Значи трябва да строим затвори. Ще строим затвор, дето викаше същият, огромен затвор, с яки бетонни стени, мъже, жени, народ, ще строим затвор на живота! Обаче не един - много бетонни стени, много затвори на живота!
И така ще излезем от кризата. Стотици хиляди работни места. Разгърната инфраструктура. Инвестиционни потоци. Съживена икономика.
Следователно, единственият изход от кризата в България е в масовото строителство на затвори.
Напук на Фридман, Кейнс, Маркс, Орешарски и Дянков.
